Корейн не очакваше такъв отговор. Нито адмиралът.
— Какво се крие зад всичко това?
— Нищо — отвърна Уорик. — Поне не онова, което пише в пресата. Не става въпрос за точни копия, а за копиране на способности. Процесът няма да помогне, да речем, на дете, което се опитва да върне изгубените си родители. Но например в случай с някой специален, чиито способности искате да запазите… Известен ви е опитът за клониране на Бок.
Естел Бок. Жената, чиито открития бяха довели до създаването на свръхсветлинен двигател.
— Опитът беше неуспешен — отбеляза Корейн.
— Нейният клонинг беше блестяща личност, но не беше Бок. Тя беше по-добра музикантка, отколкото физичка, и шумът, който се вдигаше около нея, я направи ужасно нещастна. Отказваше да се подложи на подмладяване, докато не стана крайно наложително. Това я изхаби и тя умря на деветдесет и две. През последните няколко години от живота си дори не напускаше дома си.
— Тогава не разполагахме със сегашните познания и техника. Проучванията на доктор Емъри по време на войната…
— Човешкото тяло притежава вътрешни регулаторни системи, цял комплекс, който регулира пола, растежа и защитата от инфекции. При репликирането генетичният код не е всичко. Личният опит оказва въздействие върху химическите системи, установени от генетичния код. Всичко това го има в научните списания. Мога да ви цитирам точните…
— Вашето обяснение е достатъчно — прекъсна го Корейн.
— Да речем, че сега са ни известни неща, които не знаехме по времето на клонирането на Бок. Ако програмата постигне онова, което се надява доктор Емъри, ще сме в състояние да копираме способностите в същата област. Това включва генетика, ендокринология, безброй тестове, и физиологически, и психологически. Не съм запознат с всичко. Проектът е на доктор Емъри, секретен е и не е по моята специалност. Знам обаче, че е много сериозен и не е непостижим за съвременното ни равнище. Може би засега е малко теоретичен, но както разбирате, в науката има една много голяма пречка: ученият трябва да живее достатъчно дълго, за да стигне до заключенията си, а доктор Емъри не е млада. Всеки експеримент отнема най-малко петнайсет години. Проектът „Рубин“ ще отнеме поне двайсет. Проблемът ви е ясен. Тя трябва да поеме някои малки рискове.
— Здравословни проблеми ли има? — тихо попита Корейн. Никой не можеше да предвиди колко години ще действат подмладяващите процедури. После започваха проблемите. И старостта взимаше своето.
— В нашата област човешката тленност е все по-голям проблем за всеки на нейната възраст — отвърна Уорик. — Вече ви казах, става дума за времето, което ще отнеме проектът.
— Как го оценявате вие? — попита Корейн.
— Той е изключително важен за нея: всичките й теории, нали разбирате, всичките й лични проучвания, работата й върху ендокринните системи и генетиката, върху психическите структури, всичко води към него.
— Тя може да получи почти всичко, което пожелае…
— Само че този статут няма да позволи Рубин да бъде постигнат от участта на Бок. Одобрявам решението й да не използва човек от Рисюн. Клонингът ще е там, но не и Рубин. Рубин е млад. Това е задължително изискване. Той притежава блестящ интелект, роден е на станция и абсолютно всички данни за него фигурират в тамошните архиви. Освен това има вродена имунна недостатъчност и състоянието му е било следено още от самото му раждане. Това е най-важният момент. Ари може да го направи без одобрението на Съвета, но не е в състояние да попречи на местното правителство на „Крайна“ да стори нещо, което да компрометира резултатите й.
— Рубин ще бъде ли информиран?
— Ще му бъде съобщено, че участва в рисюнски експеримент. По-важното е, че клонингът му няма да знае за неговото съществуване, докато не навърши сегашната възраст на Рубин.
— Според вас има ли вероятност проектът да се реализира? — попита Корейн.
Уорик замълча за миг.
— Мисля, че научната му стойност е очевидна.
— Но имате резерви — отбеляза Лу.
— Възможно е клонирането да нанесе известна вреда на Рубин. Той е учен. Способен е да разбере последствията от клонирането. Ще се противопоставя на всякакви срещи между двамата. Официално. Но няма да се обявя срещу програмата.
— Какво е отношението ви към проекта „Надежда“? — попита Корейн.
— Това политически въпрос ли е?
— Да.
— Избягвам политиката, освен в научните си проучвания. Рисюн вече не зависи от търговията ни с азипродукти. Спокойно можем да живеем от научната си дейност, независимо дали ще има нови колонии. Винаги ще има нужда от нас, каквато и да е съдбата на другите лаборатории. Имаме прекалено голяма преднина в други области. Няма да сме толкова богати, разбира се. Но парите не ме безпокоят. Знаете ли, трябва да поговорим.
Читать дальше