Кэролайн Черри - Сайтин

„Запомни това“ — помисли си Корейн.

— Отдавна ли са приятели? — тихо попита Тиен.

— От двайсетина години.

— Има ли някаква опасност за Уорик? — обади се Городин. — Ние рискуваме ли нещо?

— Съвсем малко — каза Лу. — Определено нищо не заплашва приятелството на Уорик с Емъри. Той има собствен кабинет и рядко влиза в нейния. И обратно. Всъщност отношенията там са доста враждебни. Уорик поискал и получил автономия в Рисюн. В лабораториите няма центристи. Но той е центрист, а не привърженик на Емъри. Дошъл е, за да съветва Бюрото за някакво прехвърляне.

— Той е един от специалните — поясни Корейн за онези, които не бяха от Сайтин и навярно не разбираха съвсем какъв е Уорик. Доказан гений. Според закона — национално съкровище. Четирийсетгодишен. Не е приятел на Емъри. Много пъти се е опитвал да напусне и да основе собствена лаборатория, но тя продължава да му пречи. — Корейн лично бе проучил Рисюн и Емъри. Логично. Но някои данни бяха трудно откриваеми. В това отношение връзките на Лу бяха безценни. — Бърд може ли да се свърже с него?

— Всички планове се объркаха — отвърна секретарят. — Разбира се, целият дневен ред ще трябва да се промени. Сигурен съм, че може да се направи нещо. Искате ли да се заема с това?

— Непременно. Предлагам да прекратим съвещанието и да се захванем за работа.

— В такъв случай ще се срещнем пак утре сутрин — каза Тиен.

— Моят екип ще остане тук до много късно — рече Корейн. — Ако се появи нещо, което трябва да… — Той сви рамене. — Ако се появи нещо… — „Напускане на сесията“ не бяха думи, които се произнасяха открито, и не всички от сътрудниците знаеха, че има такава вероятност, особено чиновниците. — Моите хора лично ще се свържат с вас.

Докато останалите се разотиваха по кабинетите си, той настигна Городин и Лу и тихо попита:

— Можете ли да доведете Уорик?

В заседателната зала на Съвета влезе съвсем обикновен мъж, облечен в кафяв костюм и с куфарче в ръка. Кестеняв, красив, с атлетично тяло, младеещ за своите четиридесет и шест години. Но военната полиция го беше поела под крилото си, бяха го придружавали телохранители и най-вероятно разполагаше с лична прислуга и екип от сътрудници. Джордан Уорик в никакъв случай не бе пристигнал с пътнически самолет, нито пък куфарчето му беше минало през багажното отделение.

Трима души от Рисюн имаха такъв статут. Един от тях беше този човек, който разработваше и усъвършенстваше психозаписи. Обикновено тази работа вършеха компютри. Когато обаче трябваше да се създаде важна програма, я поверяваха на неговия екип, а когато никой друг не бе в състояние да реши някакъв проблем, с него се заемаше самият той. Уорик бе доказан гений. Като Емъри.

— Сер Лу — каза Уорик, — адмирал Городин. За мен е чест. — После на лицето му се изписа обезпокоено, но напълно добродушно изражение. — Сер съветник. Не очаквах да ви видя.

Пулсът на Корейн се ускори. Опасност. Уорик не беше от личностите, които обитаваха мъгливото царство на абстрактната логика, напълно откъснато от човешкото: той бе психохирург, неговата област беше манипулацията и за него нямаше проблем да открие човешките мотиви.

— Съветник Корейн много искаше да разговаря с вас. Насаме — каза Лу. — Въпросът е политически, доктор Уорик. И е изключително важен. Естествено, ако предпочетете да отидете на другата си среща, за която иначе навярно ще закъснеете с десетина минути, ние ще разберем, че не желаете да се замесвате с нас, и се надявам, че ще приемете личните ми извинения.

— За Съвета ли се отнася? — въздъхна Уорик. — Бихте ли пояснили преди да взема решение?

— Отнася се за законопроекта за научния бюджет.

Психохирургът съвсем леко повдигна глава, жест, който казваше: „Аха“. По устните му плъзна едва забележима усмивка.

— И по-точно?

— Какво всъщност има в този законопроект? — попита Корейн.

Усмивката на Уорик стана и по-твърда.

— Искате да кажете какво се крие в него, така ли? Или нещо друго?

— Онова, което се крие в него, свързано ли е по някакъв начин с проекта „Надежда“?

— Не. Поне доколкото ми е известно. Е, освен търсенето на извънземен разум. Но това е нещо съвсем обикновено.

— Ами статутът на специална личност? Рисюн заинтересуван ли е от него?

— Донякъде. Обща информация за „Крайна“ ли ви интересува?

— Интересува ме какво ще ми кажете вие, доктор Уорик.

— Мога да ви отделя десет минути. И за още по-малко време мога да ви обясня какво става. Мога да ви го кажа с една дума. Психогенезис. Или според популярния журналистически термин, клониране на умове.