Кэролайн Черри - Сайтин

Най-после видя реката и първата плантация, после куполите и небостъргачите на Новгород. По Волга към морето се точеха шлепове. Въпреки блясъка на новите сгради, Новгород все още изглеждаше прекалено промишлен град. През последните сто години тази негова част не се беше променила, само се бе разширила и шлеповете и колите бяха станали обикновена, а не рядка гледка.

Под крилото се мерна синя горичка вълнодървета и след секунди самолетът плавно кацна и зави наляво към терминала.

Обзе я паника, макар да знаеше, че няма да мине по претъпканите с народ коридори.

Тълпата охранители показваше, че не пристига обикновен сенатор. Застанал на балкона на залата на съвета и също заобиколен от телохранители и сътрудници, Михаил Корейн гледаше долния етаж.

Фонтан, широко стълбище с месингов парапет, златен герб със звездна система на сивата каменна стена. Императорско великолепие за императорски амбиции. И в момента влизаше главният архитект на тези амбиции — съветничката от Рисюн. Ариан Карнат-Емъри с антуража си, закъсняла, самоуверено закъсняла, тъй като бе абсолютно убедена в своето мнозинство и благоволяваше да посети Държавния съвет само защото трябваше да гласува лично.

Сайтин, най-многолюдната общност в Съюза, винаги успяваше да спечели две места в Съвета. Беше логично едното от тях да получи Бюрото на гражданите, което представляваше работниците, фермерите и дребния бизнес. Не бе логично обаче научният електорат, пръснат на светлинни години из целия Съюз, с десетки достойни потенциални кандидати, упорито да праща в правителството Ариан Емъри.

Нещо повече. Да я избира на пост, който съветничката заемаше от пет десетилетия и от който с подкупи и сплашване налагаше интересите си на Сайтин, всички станции в Съюза и дори (според слуховете) на Лигата и Сол.

Проклетият научен електорат — хора, които би трябвало да са интелигентни — продължаваше да гласува за нея въпреки всички свързани с Емъри скандали, въпреки че тя притежаваше рисюнските лаборатории, които според закона имаха статут на планета в правителството на Съюза и зад чиито стени се вършеха неща, обект на безброй провалили се по технически причини разследвания.

Парите на бяха решението. Корейн имаше пари. Отговорът се криеше в самата Ариан Емъри. Във факта, че повечето от жителите на Сайтин, повечето от гражданите на самия Съюз, по един или друг начин произхождаха от Рисюн, а останалите използваха записи… произведени от рисюнските лаборатории.

Произведени от тази жена.

Да се съмняваш в тези записи бе равносилно на параноя. О, някои отказваха да ги използват, изучаваха висша математика и бизнес без тяхна помощ, никога не пиеха таблетки и не сънуваха онова, което сънуваха масите из целия Съюз, поемайки колкото могат информация. Човек използваше записите, защото същото правеха конкурентите му, защото трябваше да е в крак с времето, защото нямаше друг начин да научава нещата достатъчно бързо и цялостно.

Бюрото на информацията следеше тези записи. Експертите ги проверяваха. Не беше възможно да пропуснат нито един опит за промиване на мозъци. Михаил Корейн не бе от смахнатите, които подозираха правителството в подслушване и Лигата — в отравяне на хранителните стоки. Онези пуристи отказваха подмладяването, умираха от старост на седемдесет и пет годишна възраст и си изкарваха прехраната с физически труд, защото бяха самоуки невежи.

Но по дяволите, по дяволите, постоянно избираха тази жена. И той не можеше да го проумее.

Ето я и нея, леко попрегърбена, оставила сребрист кичур в иначе черната си коса — а всеки знаеше, че е постара от самия Съюз и се е подлагала на безброй подмладяващи процедури. Към нея бяха насочени камери, сякаш беше центърът на вселената. Проклета съсухрена кучка.

Ако искаш човешко същество, проектирано като свиня за угояване, обръщаш се към Рисюн. Ако искаш войници, работници, мускули и малки мозъци или съвършени гении, обръщаш се към Рисюн.

Сенаторите и съветниците се кланяха и дрънкаха любезности — мили Боже, някой дори й поднесе цветя.

Михаил Корейн отвратено се извърна и си проправи път през сътрудниците си.

От двадесет години той ръководеше групата на малцинството в Съвета на деветте, двадесет години плуваше срещу течението, от време на време печелеше някоя малка битка и губеше всички големи. Изгуби и последната. Бе умрял търговският съветник Станислав Фогел и след като Лигата наруши договора веднага щом успя да въоръжи търговските си кораби, центристите трябваше да получат неговото място. Но не. Търговците избраха Людмила Дефранко, племенница на Фогел. Умерена също като чичо си, тя поддържаше експанзионистите. Някой се беше продал, някой насочи „Андръс Къмпъни“ към Дефранко и центристите изгубиха шанса си да вкарат пети член в Съвета и за пръв път в историята да получат мнозинство в изпълнителната власт.