Кэролайн Черри: Сайтин

Станцията „Сол“ вече съществувала. Макар и много по-примитивна, тя напълно се самозадоволявала. Получила данъчни облекчения в замяна на научни открития, станцията осъществила безброй амбициозни проекти, сред които първата космическа сонда с мощен двигател и впоследствие първия пилотиран от хора тласкателен кораб.

Първият тласкателен модул, разбира се, бил прочутата „Гея“, която трябвало да достави компонентите за станция Алфа на звезда, навремето известна като Звезда на Барнард, и да остави тридесет доброволци — учени и техници — в невъобразима изолация. Те щели да построят своята станция от камък и лед, да провеждат научни изследвания и да поддържат връзка със Земята.

Първоначалната концепция предвиждала тласкатели, които можели да се използват само веднъж, нищо повече от обикновени роботизирани космически сонди. Ала в случай на непредвиден инцидент екипажът бил в състояние да прекрати полета и да обърне кораба. Това довело до идеята пилотираният от хора тласкателен модул да остане на Звездата на Барнард и ако полезните изкопаеми се окажат недостатъчни за самозадоволяването на станцията, няколко години по-късно доброволците да се завърнат на Земята. Ако обаче Звездата била подходяща за живот, „Гея“ щяла да остане там само около година, докато модулът започне да функционира нормално и установи стабилна орбита. После малкият му екипаж щял да се върне на Сол и да поведе нова експедиция, която да достави редки минерали и материали на Алфа. Според първите заселници също толкова важна задача на експедицията щяла да е човешката връзка, личният контакт с човешки същества, дошли от другия край на невъобразимо самотния по онова време космос.

Предупредена за пълния успех на станцията и за завръщането на „Гея“, Земята подготвила нов екипаж, който да замени първия.

Но подложеният на релативистични ефекти екипаж на тласкателя, който при това следял информациите за все по-големите промени на родната планета, свикнал с живота на кораба и земната култура постепенно му ставала все по-чужда. След кратък и неприятен престой на Сол екипажът се върнал на „Гея“, което изненадало властите на станцията. В крайна сметка екипажът постигнал своето и втората група трябвало да чака следващия тласкател.

Други екипажи в по-късни експедиции стигнали до същото решение. Те се възприемали като вечни пътешественици, смятали малките си кораби за свой дом, водели децата си със себе си и с умножаването на космическите станции и обслужващите ги тласкатели искали от Земята и станциите само гориво, провизии и усъвършенстване на корабите с по-големи отсеци и по-модерни двигателни системи — всичко, създадено след последното им излитане.

Между космическите станции около няколко звезди били установени постоянни пътнически връзки. Ала в изолацията от онова време, когато информацията пътувала едва със скоростта на светлината, а корабите — още по-бавно, станциите се намирали най-малко на четири-пет години път една от друга и обитателите им свикнали с този странно разпространяващ се инфопоток, невероятно чужд на земното население.

Земята научила с десет години закъснение за откриването на извънземен разум на Пел, същата звезда, която някога наричали Тау Кит. Когато земните инструкции пристигнали на Пел, връзките между човешките същества и пернатите вече датирали от две десетилетия. Още повече време изтекло, докато на планетата пристигнат човешки учени, изминали дългия път от станция на станция, за да попаднат в човешка култура, почти също толкова различна от тяхната, колкото и тази на пернатите.

Също както от наша гледна точка е трудно да си представим Земята от онова време, земните жители не били в състояние да проумеят причините за отказа на космонавтите да напуснат корабите си. Дори обитателите на Сол не можели да разберат начина на живот на своите съвременници в дълбокото Отвъдно — съвременници, чиято култура била изградена на основата на история, лични преживявания и легенди, повече свързани с трудностите в отдалечените станции и прочутите кораби, отколкото със събитията на зеления хаотичен свят, познат им само по снимки.

Въпреки пренаселеността и политическите кризи, дължащи се главно на стари съперничества, докато се намирала в центъра на човешкото развитие, Земята процъфтявала. Неочакваният приток на колонисти на новата станция на Пел, колонисти, привличани от перспективата за изобилие на биоматерия, първобитно и дружелюбно местно население и неизчерпаеми ресурси, се превърнал в паническо преселение. По пътя между Земята и Пел били закрити редица станции, което нарушило търговията в Големия кръг и предизвикало икономически хаос на Земята и Сол.