Кэролайн Черри: Сайтин

По ирония на съдбата Пелският мирен договор и установените от него икономически връзки между трите човешки общества, сближаващи три съвършено различни екосистеми, днес представляват двигателна сила в новата икономическа структура, която превъзхожда всички досегашни политически системи.

Търговията и общият интерес в крайна сметка се оказват по-действени от бойните кораби.

Огромните райони, които човекът все още не беше култивирал, личаха най-добре от въздуха — диви пустини с лунен пейзаж, тук-там осеяни от шубраци и вълнодървета, проучени единствено от орбитиращ радар. Ариан Емъри гледаше през прозореца на пътническия отсек.

Само земята си оставаше непроменена, поне в по-голямата си част. Същата, както когато колонията на Сайтин бе на по-малко от сто години, когато Съюзът беше немислим, когато Войната се усещаше само като далечен отглас.

Преди двеста години бяха пристигнали първите заселници, бяха поставили началото на Станцията и бяха слезли на планетата.

Четиридесетина години по-късно се бяха появили първите кораби със свръхсветлинни двигатели. Промените били толкова бързи, че субсветлинните тласкачи срещали кораби, които приемали за извънземни, ала те не били такива. Били човешки. И правилата на играта станали съвсем други.

Утробните резервоари на генетичната лаборатория в Рисюн непрестанно бълвали човешки същества и всяко следващо поколение се плодяло още повече, докато накрая хората станали достатъчно, за да колонизират планетата и да построят нови космически станции — „Упование“ и „Крайна“. И всяка от тях със собствени лаборатории, със собствени способности за самовъзпроизводство и развитие.

Земята се бе опитала да върне корабите си. Ала закъсняла. Опитала се да обложи колониите си с данъци и да ги управлява с твърда ръка. И отново закъсняла.

Ариан Емъри си спомняше деня, в който Сайтин обяви независимостта си, деня, в който се роди Съюзът и всички се превърнаха в бунтовници срещу далечната планета майка. Беше на седемнадесет, когато от Станцията пристигна съобщение: „Война“.

Рисюнските лаборатории започнаха да създават войници — навъсени, решителни и интелигентни бойци, инстинктивно знаещи онова, което никога не бяха виждали, и ясно разбиращи своята цел. Живи оръжия. Тя бе участвала в разработването им.

Четиридесет и пет години след обявяването на независимостта войната все още продължаваше, понякога толкова далеч в космоса, че изглеждаше исторически факт — освен в Рисюн. Другите лаборатории също можеха да създават войници и работници, но само Рисюн разполагаше с изследователски възможности и водеше войната по собствените й жестоки правила. Под ръководството на Ариан Емъри.

Петдесет и четири години от живота и… Видя края на Войните, разделянето на човечеството, определянето на границите. Флотът на Земната компания запази Пел, ала търговците от новообразуваната Лига го завладяха и го обявиха за своя база. Сол се опита да пренебрегне това унизително поражение и пое в други посоки. Останките от стария флот на Компанията се отдадоха на пиратство. Това бе просто период на междувластие. Войната продължи на заседателните маси и преговарящите страни се опитаха да поставят граници там, където биологията не разделяше живите същества, граници в безкрайния триизмерен космос — и да установят мир, какъвто не беше съществувал през целия живот на Ариан Емъри.

Днес тя не пътуваше никъде без сътрудници и телохранители. Зад нея бяха Катлин и Флориан и мълчаливо я наблюдаваха дори тук, на височина десет хиляди метра сред рисюнски служители, чиито куфарчета бяха пълни със секретни материали.

Тя бе аномалия, дете на двама родители, Олга Емъри и Джеймс Карнат, основателите на рисюнските лаборатории, които бяха поставили начало на процеса, оформил самия Съюз. Те бяха създали колонистите и войниците. Бяха заложили собствените си гени в стотици от тях. Нейните квазироднини бяха пръснати из целия космос. Но днес с всички беше така. Биологичното родителство бе тривиална връзка. Значение имаше семейството, по-голямата общност.

Рисюн бе нейно наследство. И следователно и този самолет. Не търговски лайнер. Нито военен. Жена с нейното положение можеше да си позволи всички тези неща, но тя все пак предпочиташе машина от Дома, пилот, в чийто психомодел е сигурна, телохранители — връх на рисюнските разработки.

Мисълта за тълпи я плашеше също толкова, колкото и безвъздушното пространство. Ариан Емъри ръководеше светове и колонии. Мисълта обаче да отиде в ресторант или да се качи в метрото я изпълваше с ирационална паника.