Кэролайн Черри: Сайтин

Корейн премигна. Не очакваше такова предложение от страна на рисюнски учен.

— Можете ли да пропуснете срещата си… без да предизвикате подозрения? — попита Корейн.

— Мога — каза Уорик. Лицето му беше абсолютно безизразно.

— Вашата репутация ми е известна, съветник Корейн — почна ученият. — Зная, че сте честен човек. Онова, което ще ви кажа, може да ми струва… много. Надявам се, че ще го използвате заради самата информация, а не от лични подбуди. С доктор Емъри имаме някои разногласия. Нали разбирате, в Рисюн работим с човешки материал. И понякога се появяват етични проблеми. Можем да разчитаме единствено на преценката си. И аз не съм съгласен именно с някои от нейните преценки. Сблъсъците ни с доктор Емъри са… повече от нормалното. Писал съм статии срещу нейните възгледи. Имаме противоречия по… някои аспекти на действията й. Ето защо, ако разбере, че съм разговарял с вас, тя ще реши, че съм се опитвал да й навредя. Надявам се да се съгласите с тая нейна програма на „Крайна“. Тя ще струва на правителството само един специален статут…

— Това е опасен прецедент — да гласуваме специален статут само за да удовлетворим един научен проект. Само за да поставим един човек под нейна власт.

— Искам двамата със сина ми да бъдем прехвърлени от Рисюн.

— Но вие сте специален, също като нея.

— Аз не съм политик. Нямам нейното влияние. Тя ще заяви, че съм важен за проекта точно защото съм специален. Длъжен съм да работя там, където съм нужен на правителството. А то очевидно има нужда от мен в Рисюн. В момента синът ми работи в нейната програма поради две причини: първо, защото е в неговата област, а тя е най-добрата, и второ, защото той ми е син и чрез него Ари иска да ме държи в ръцете си. Аз съм с вързани ръце. Мога да се опитам да се измъкна оттам и ако успея, да поискам синът ми да бъде прехвърлен в другия проект. Това е една от причините, поради която нямам търпение да построят лабораторията на „Крайна“. Така ще е най-добре за държавата. И за Рисюн.

— И някои неща ще излязат наяве. Това ли искате да кажете?

— Не отправям никакви обвинения. Не искам публичност. Ари има прекалено много власт и в Рисюн, и извън него. Не оспорвам научния й принос. Като учен, аз нямам противоречия с нея. Само че освен политиката, не виждам друг начин да се измъкна от ситуация, която става все по-… експлозивна.

Корейн бе в правителството от двадесет години и не приемаше нищо на честна дума. Нито пък щеше да подплаши потенциален свидетел.

— Какво всъщност искате, доктор Уорик? — тихо попита той.

— Искам проектът да бъде гласуван. После ще се прехвърля. Тя ще се опита да ми попречи. Искам подкрепа. — Уорик беше наистина притеснен. — Напрежението в Рисюн е… значително. Казвам ви — не одобрявам колонизационния проект. Съгласен съм с Бъргър и Шлеги, че толкова бързото и мащабно разселване в космоса е опасно. Едва успяхме да се справим с едно социално бедствие. Ние вече не сме онези хора, които са напуснали Земята или станция „Слава“, не сме такива, каквито са очаквали предците ни, и ако продължим да се разселваме, между нас и потомците ни може да възникне съществена разлика. Никакво чудо, никаква Естел Бок, никакво велико откритие няма да преодолее пропастта помежду ни. Това е моето мнение. Но от Рисюн не мога да го изразя публично.

— Искате да кажете, че свободата ви в лабораторията е ограничена, така ли, доктор Уорик?

— Искам да кажа, че има причини, поради които не мога да изразя възгледите си. Ако пресата научи за този разговор, ще се наложи да приема официалната позиция на Рисюн.

— С други думи, доктор Уорик, вие искате да бъдете прехвърлен.

— Да, съветник Корейн. Заедно със сина ми. Тогава няма да се страхувам да изразя мнението си. Разбирате ли ме? Повечето от специалистите, които могат авторитетно да се обявят срещу проекта „Надежда“, са в Рисюн. Без гласовете на научния електорат, без публикувани статии, тези идеи няма да получат подкрепа. Ксенолозите са разделени. Вие нямате мнозинство в деветте електората, сер съветник. Трябва да си осигурите групата на учените, електората на. Ари Емъри. Този психогенетичен проект й е много скъп — всъщност толкова много, че тя не позволява на сътрудниците си да се занимават с него. Пак стигаме до времевия фактор. В човешкия живот има много периоди, през които от значение е единствено времето.

— Което означава, че все пак ще трябва да се справим с нея.

— Докато е жива, определено ще трябва да се съобразявате с нея в Съвета. Тъкмо затова проектът за „Крайна“ дава преимущество и на двама ни. Готов съм открито да застана на ваша страна. Опозицията от самия Рисюн, особено от страна на друг специален, ще окаже сериозно въздействие върху научния електорат. Но сега не съм в състояние да го направя.