Едгар Бъроуз - Принцесата на Марс

Когато стигнахме до двореца, срещнахме група офицери, те сърдечно ни поздравиха. Обърнаха се към нас с молба да слезем от тоатите и да ги придружим до резиденцията на Тардос Морс — искал да ни изкаже благодарност за заслугите.

Кралската свита стоеше на върха на високата стълба към главния вход за двореца и когато стъпихме на първите стъпала, от там се отдели един сановник, започна да слиза надолу. Беше съвършен образец на мъж: висок, изправен като струна, с великолепно телосложение, с жестовете и стойката на човек, привикнал да издава заповеди. Веднага се досетих, че това е Тардос Морс, прочутият джедак на Хелиум.

Първият от нашата група, към когото се обърна, беше Тарс Таркас, а думите, които изказа, станаха основа на подновеното трайно приятелство между техните две раси.

— Възможността за среща с най-големия жив воин на Барсум — каза джедакът, — е за мен несравнима с каквото и да било на този свят, но от много по-голямо значение е това, че имам удоволствието да сложа ръце на раменете на един приятел.

— Джедако на Хелиум — отговори Тарс Таркас, — това, че зелените воини научиха значението на думата „дружба“, е заслуга на човека, дошъл от друг свят. На него таркийците дължат възможността да разбират твоите думи и възможността да оценят и да ти се отплатят за чувствата, с които така щедро ги даряваш.

Тардос Морс поздрави и другите зелени джедаци и джеди и към всеки от тях се обърна с думи на уважение и приятелство.

После дойде при мен и сложи и двете си ръце на раменете ми.

— Здравей, синко, — каза той. — Нека доказателство за моята признателност към теб бъде фактът, че ти поверявам най-скъпоценния накит на Хелиум.

След това бяхме представени на Морс Кайак, джедът на по-малкия Хелиум и баща на Дейа Торис. Той вървеше непосредствено зад Тардос Морс и забелязах, че се вълнува още повече от баща си. На няколко пъти се опита да изрази своята благодарност към мен, но гласът му се разтреперваше и не можеше да каже нито дума, макар като воин да се славеше с извънредно голямата си храброст и жестокост в битките. Както всички хора в Хелиум, той обожаваше своята красива дъщеря и не можеше да мисли за това, което беше успяла да избегне благодарение на човека от друга планета, без да се вълнува.

Цели десет дни племето от Тарк и неговите диви съюзници гостуваха и бяха гощавани от жителите на Хелиум, а след това, претоварени със скъпи подаръци и изпратени от десет хиляди воини на Хелиум под предводителството на Морс Кайак, поеха обратния път към своя роден край. Джедът на по-малкия Хелиум заедно с малка свита от благородници ги придружи до самия Тарк, за да заздрави поразхлабените връзки на приятелството и мира.

Заедно е Тарс Таркас замина и Сола. Джедакът на Тарк официално я призна за своя дъщеря пред целия съвет на племето.

Три седмици по-късно Морс Кайак, благородниците и Тарс Таркас, придружен от Сола, се върнаха със специално изпратен за тях кораб в Хелиум, за да вземат участие в тържествата по случай съединяването на Дейа Торис и Джон Картър в брачен съюз.

Цели девет години участвах в съветите и се сражавах във въоръжените сили на Хелиум като принц, член на семейството на Тардос Морс. Жителите на Хелиум не преставаха да ми засвидетелствуват своето уважение, нямаше също така ден, в който да не дадат нови доказателства за обичта си към моята принцеса, несравнимата Дейа Торис.

В златния инкубатор на покрива на нашия дворец лежеше снежнобяло яйце. От почти пет години край него непрекъснато дежуряха десет воини от гвардията на джедака, а Дейа Торис и аз отивахме там всеки ден, за да кроим планове за бъдещето, хванати здраво за ръце и мечтаехме за деня, когато най-после черупчицата ще се пукне.

Все още е жива в моята памет картината на онази последна нощ, когато прекарахме край инкубатора, седейки един до друг и разговаряхме шепнешком за странния роман свързал ни един с друг, и за вълшебното събитие, което трябваше многократно да увеличи нашето щастие и да ни изпълни с надежда за бъдещето.

Изведнъж забелязахме силните светлини на приближаващ въздушен кораб, но в първия момент не обърнахме внимание на тази обичайна за ежедневието на Барсум картина. Корабът летеше със светкавична скорост, което можеше да означава, че носи важни новини. С помощта на светлинни сигнали от там съобщиха, че новините са предназначени за самия джедак, а после неспокойно закръжиха над града в очакване на патрулната лодка, която щеше да ги придружи до двореца.