Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Дерън залиташе от изтощение. Първо чу говор и после видя фигурата на брат Саил, застанал неподвижно и загледан в нещо, което бе закрито от гъстия шубрак. Той спря и вдигна тоягата, без да се прицелва. Вече знаеше, че Саил не е берсеркер. Това, което „Операции“ му бяха предали за ембрионоподобната линия на живот, си дойде на мястото в ума му и съвпадна с нещо, което берсеркерът му беше казал в катедралата. Съвпадна, за да се превърне в една невероятна догадка, в един поразителен извод с чуден смисъл. Когато направи още три крачки встрани, той съгледа онова, в което Саил се беше вторачил с отворена уста.

Да, дошъл беше тъкмо навреме, за да види как берсеркерът-вълк прави последната си колеблива крачка напред. Да види как вдига металната си лапа и със стоманените си, заострени като орлови нокти пръсти… леко докосва протегнатата ръка на коленичилия брат Джован…

— И тъй, аз познах. Той се беше превърнал в живо същество — рече Дерън. Главата му почиваше в скута на Лайза и ако пожелаеше, можеше да погледне нагоре покрай лицето и към изкуственото слънце и естествените върхове на дърветата в подземния парк. — И вече като живо същество, се оказа податлив на влиянието на Св. Джован. На любовта му… Но май няма как да бъдат изяснени всички обстоятелства около този случай.

Галейки челото му, Лайза въпросително повдигна вежди.

Върху физиономията на Дерън се изписа оправдателна гримаса:

— Е, разбира се, има и научно обяснение. Най-сложната и компактна машина, която берсеркерите някога са построили, е поела един близо двайсет хиляди годишен еволюционен градиент при прехвърлянето от тяхната базова зона до времето на Джован… и в нея се е извършило нещо като преход към жива форма. Но то е само наше предположение. А пък Джован и някои други личности като него са имали невероятно влияние върху живите същества — това е документирано, макар ние, хората на разума, да не го разбираме напълно.

— Аз прочетох историята за св. Джован и вълка — рече Лайза, галейки косата му. — Там се казва, че след като опитомил вълка, той го оставил да живее заедно с него в селото като куче.

— Това сигурно се отнася за истинския вълк… Мисля, че изменението, което внесохме в историята, не е било толкова значително, че да промени легендата. Очевидно, още от самото начало планът на берсеркера е бил да премахне истинския вълк и да заеме мястото му в епизода с опитомяването. Убивайки Джован пред очите на хората, той би им внушил, че светият монах е бил просто един лъжец. Но безсмисленото разкъсване на истинския вълк на парчета е нестандартно деяние, това е ирационална, нелогична от гледна точка на машината постъпка; това е постъпка, която само живо същество би извършило. Ако бяхме научили за нея по-рано, може би щяхме да се досетим какви превращения са настъпили в нашия враг. Имаше и други улики, които го издаваха — различни дребни нещица, които той вършеше и които не подхождаха на машина. Аз, например, трябваше да се сетя още в катедралата, когато започна да ми говори за преминаване от живи към неживи форми… Както и да е, „Операции“ не са толкова доверчиви като Джован и неговите биографи. Ние донесохме Нещото в наше време, в клетка, докато учените решат какво да…

Дерън трябваше да направи пауза, защото младата, жена се беше навела над него в очакване да бъде целуната.

— … Казах ли ти колко красива е природата там? — рече той малко по-късно. — Големият хълм, разбира се, е резервиран за възстановяването на катедралата. Но си мисля, че бих могъл да прескоча до Службата по заселване някой ден, преди следвоенната треска за земя да е обхванала хората и да поискам за нас един от онези хълмове до реката…

И тук на Дерън отново му се наложи да направи пауза.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3285

Издание:

Фред Саберхаген. Брат Берсеркер

Редактор: Никола Кесаровски

Графичен дизайн: Андрей Петров

Формат 54/84/16. Печатни коли 13

Печатница „Полипринт“ ЕАД — Враца

ИК „Офир“, Бургас, 1994