Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Той не знаеше какво може да се очаква от един берсеркер. Въпросът го озадачи.

— А ако отговорът е „да“, какво значение има? — попита Дерън.

— Вярно — произнесе берсеркерът с равния си глас. — Това, което вече е програмирано, продължава независимо от ситуацията.

Преди още да беше осмислил тези думи, машината се спусна напред и го сграбчи. И той, от своя страна, отново й оказа съпротива, което, естествено, не промени нищо. Берсеркерът започна да къса ивици плат от дрехата му с подчертана прецизност. С тези ивици той му запуши устата, върза му ръцете и краката — здраво, но не чак толкова стегнато, та да се отчая, че не ще може никога да се освободи. Машината нямаше да допусне такава груба грешка — да причини нечия смърт в следената от компютрите на „Операции“ зона.

След като го завърза, берсеркерът се спря за момент и повъртя насам-натам закачулената си глава като човек, който се ослушва. Навярно изследваше околността със сетивата си, чийто диапазон бе далеч отвъд човешките възможности. После безшумно се устреми надолу по стълбата, движейки се повече като гигантска котка или маймуна, отколкото като човек.

Останал горе, Дерън можеше само отчаяно да се напъва да се освободи, псувайки през зъби здравия плат.

Втора група селяни от разположеното на хълма селце идеше по пътя към катедралата. Те срещнаха първо брат Саил и когато научиха, че той не е светията и творецът на чудеса, за когото говореше цялата околия, краткият пламък на надеждата по лицата им угасна, оставяйки само горчива загриженост.

— Кажете ми, за какво ви и брат Джован? — попита Саил началнически, скръстил с достойнство ръце на корема си.

Всички те занареждаха жално в един глас и той се принуди да им нареди строго да говорят един по един, та да може да ги изслуша. Успя да разбере, че някакъв голям вълк тероризирал селото им от известно време насам. Чудовищният звяр убивал добитъка и дори — те се кълняха! — изкоренявал посевите. Селяните отново заговориха един през друг и Саил не беше съвсем сигурен дали твърдяха, че някакво дете е било разкъсано или пък че пастирче беше паднало и бе счупило ръката си, опитвайки се да избяга от вълка. Във всеки случай селяните бяха отчаяни. Мъжете не смееха да обработват нивите си. Те бяха много бедни и изолирани от света, без силен господар, който да им помогне някак си, ако не се брои Светият на небесата. И ето — появил се е светоподобният Джован, който е длъжен да направи НЕЩО! Те били изпаднали в пълно отчаяние!

Брат Саил кимна. С това той изрази състрадание, примесено с известна нерешителност:

— И, казвате, селото ви е на няколко мили оттук? На хълмовете, така ли? Е, ще видим. Ще сторя каквото мога за вас. Елате с мен и ще аз изложа вашия случай пред добрия брат Джован.

Винсенто влезе още веднъж в катедралата, съпроводен от озадачения Уил, който вървеше подире му, и се отправи напред по главния кораб с най-бързата крачка, на която бе способен. Долу в манастира Руд беше започнал да го притеснява с предупреждения и оплаквания, че нямало достатъчно храна за животните. След като се откопчи от този тъй ненавременен проблем, старите му крака се опълчиха срещу повторното изкачване, макар че се ползваха и с подкрепата на Уил. Докато бързаше задъхан към клатещото се все още махало, прецени, че бе изминал цял час, откакто го бе привел в движение.

Само за няколко секунди той се взря замислен в това, което се беше случило по време на неговото отсъствие. Тънкият пясъчен насип бе разрушен от непрекъснатите драскания на връхчето, чак до точката, в която махалото беше стигнало до момента, отклонявайки се на около 10–12 градуса.

— Уил, ти си ми помагал винаги в работата. Сега още веднъж трябва да следваш заповедите ми точно.

— Да, господарю.

— Първо, запомни, че не бива в никакъв случай да спираш или да нарушаваш люлеенето на това въже.

— Да, господарю.

— Хубаво. Сега искам да се изкачиш… Има достатъчно стълби и платформи, които ще ти позволят да стигнеш чак до горе. Трябва да видиш как това люлеещо се въже е закрепено там, какво го държи на върха. Наблюдавай го толкова дълго, че да можеш да ми го нарисуваш. Ти имаш вярна ръка.

— Разбрано, господине. — Уил изви врат нагоре, със злочесто изражение на лицето. — Бая катерене ще падне.

— Да, да, ще получиш една монета, когато слезеш обратно. И още една, ако рисунката ти е точна. Хайде, тръгвай и използвай както трябва очите си. Не забравяй — не бива да пипаш въжето!