Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Дерън беше постигнал съвсем малко в усилието да разхлаби връзките на китките си, когато чу нечии крака, по-тромави и от тези на берсеркера, да трополят наблизо. После над стълбата изникна честното лице на Уил и по него се изписа изумление.

— … бандит! — изплю Дерън, когато ръцете му бяха освободени и вече можеше да извади парцала от устата си. — Тук някъде се е крил… Подлъга ме да се кача и ме върза.

— Обрал ли ви е? — удиви се Уил. — Сам ли беше?

— Да, сам. Ъ-ъ… Аз нямах нищо ценно у себе си. Взе ми клина от врата.

— Страхотия! Някой от онези самотни разбойници! — дивеше се Уил и клатеше състрадателно глава. — Би могъл и гърлото да ви пререже, но се е побоял да оскверни божия храм. Дали не е още наблизо?

— Не, не. Сигурен съм, че е офейкал. Отдавна се пръждоса.

Уил отново поклати глава:

— Най-добре е да си раздвижите крайниците, преди да почнете да слизате. Аз отивам нагоре да свърша една работа за моя господар.

— Работа ли?

— Аха.

Уил вече беше тръгнал и изглеждаше решен да се изкачи чак до върха на кулата.

Все още на четири крака, Дерън надзърна извън ръба на платформата. От височина над сто фута червеникавата коса на Винсенто напомняше перука на кукла-играчка. Долу загадъчното въже свършваше с някаква топка, която се люлееше напред-назад. Дерън и преди беше виждал някъде махало с такива размери. Използваха го за демонстрации на…

За малко да падне от платформата. Изведнъж разбра какво гледа Винсенто, какво е изучавал през повечето от времето, докато той се търкаляше вързан тук. На старата Земя бяха нарекли това махало на името на откривателя му. Махалото на Фуко.

— Благочестиви Винсенто!

Винсенто се обърна изненадан и подразнен, и видя младия човек — Алзай или Валзай, или както му беше там името — да приближава към него нетърпелив и възбуден. Очевидно току-що бе слязъл по стълбата, по която Уил се бе отправил нагоре.

Валзай бързаше, сякаш носеше най-важната новина, макар че когато стигна до него, на Винсенто му се наложи да изслуша идиотската история за някакъв бандит. Валзай гледаше ту дъските, ту магаретата и пясъчната купчинка и ломотеше разни неща, които имаше опасност да разсеят мислите на Винсенто.

Накрая той го прекъсна:

— Млади човече, мисля, че е редно да изложите обстоятелствата около премеждието си пред войниците.

После обърна гръб на досадника. Така. Ако НЕ беше усукването на въжето, а така също не беше и някакъв номер — тогава какво? Естествено, катедралата не се въртеше по посока на часовниковата стрелка. И все пак… Той се напрегна, мисълта му навлезе в непознати досега дебри на познанието…

— Виждам, преподобни Винсенто, че сте открили моята малка изненада. — Дерън разбра съвсем ясно как беше започнала тази игра с махалото на Фуко, и как, по всяка вероятност, щеше да завърши. Но видя и една отчаяна възможност, която се откриваше пред него и веднага се вкопчи в незначителния си шанс.

— Твоята… малка… изненада ли? — Гласът на Винсенто изведнъж стана предпазлив. Веждите му се сключиха и вещаеха гръмотевици, додето се обръщаше бавно към Дерън. — Значи ти си изпратил онзи монах при мен през нощта?

Тази подробност с монаха беше потвърждение на догадката на Дерън за берсеркерския трик с махалото.

— Аз организирах всичко това! — Дерън направи обобщаващ жест като посочи и махалото. — Трябва да ви призная, господине, че съм тук от няколко дни, отначало бях дори заедно с неколцина приятели, които ми помогнаха да изпълня тази конструкция.

Голяма лъжа му поднесе Дерън, и ако се получеше ефектът, към който той се стремеше, Винсенто едва ли някога би пожелал да провери истинността на твърдението му. Докато разказваше на намръщения старец в подробности как той и помощниците му били окачили въжето, и колко сложно и трудно било всичко, Дерън напълно осъзна ролята на берсеркера в тази история с махалото — котешка, маймунска или по-скоро дяволска.

— Това, което виждате пред вас, преподобни Винсенто, е сигурно доказателство за въртенето на нашата планета!

В старческите очи се появи смущение, но не и изненада. Отчаяната контраигра беше започнала. Струваше си. Но да видим сега дали можем и да я спечелим. Винсенто се беше превърнал в изчакваща статуя, стиснал устни, немигащ.

Дерън продължи:

— Естествено, следвах примера ви, уважаеми господине, както и този на няколко наши съвременници, за да защитя резултата от своето откритие, като същевременно го пазех в тайна, с цел да го използвам в бъдещите си изследвания. Но впоследствие реших да го разкрия пред различни хора в различни части на света, като разпратих съобщения под формата на анаграми, в които е закодиран този експеримент. Да запазя тайната още известно време, както ви казах, бе моята цел в началото. Но когато узнах за вашите сегашни… затруднения…, реших, че не мога да остана просто ей така, със скръстени ръце.