Фред Саберхаген - Брат Берсеркер

Винсенто още не беше помръднал:

— Доказателство за въртенето на нашето кълбо, казваш? — Тонът му беше някак несигурен, далечен.

— А, простете! Не мислех, че трябва в детайли да ви… хм… Вижте, равнината на махалото не се върти, върти се планетата под нея. — Дерън за миг се поколеба — хрумна му, че старият Винсенто схваща мудно и малко е поизкуфял. Дерън се усмихна с престорена снизходителност и започна да говори по-силно и отчетливо: — На полюсите на света устройство като това, ще описва дневно пълен кръг от триста и шейсет градуса. На екватора то въобще няма да се върти. — Напредвайки бавно, той изложи с безмилостни подробности своята преднина от три века и половина в натрупани знания. — Освен това завъртането му е пропорционално на географската ширина, т.е. за нашата тук, е около десет градуса за час. И тъй като сме в северното полукълбо, видимото въртене се извършва по посока на часовниковата стрелка…

От високото Уил извика на господаря си:

— … въжето е закрепено така, че да се върти свободно, но нищо не го върти!…

— Слизай! — кресна му Винсенто.

— … да го огледам още, ако искате да го нарисувам…

— Слез долу!

Дерън продължи да оказва психологически натиск, наблягайки най-вече на великодушието си:

— … единственото ми желание е да ви помогна, сър. Оставих настрана всички помисли за лични облаги, за да ви се притека на помощ. През изминалите години вие осъществихте изключително важни изследвания и не бива да бъдете отхвърлен сега. Аз съм на ваше разположение и с радост ще повторя демонстрацията си пред властите в Свещения Град, така че целият свят да стане свидетел…

— Стига! Не ми трябва ПОМОЩ! — Винсенто произнесе последната дума с отвращение. — Вие не ще се намесите В МОИТЕ ДЕЛА! Нито за миг!

В презрението и яростта си старият човек се превърна в гигантска фигура. Дерън неволно отстъпи назад. Макар че беше успял да осъществи намерението си, оказваше се, че гордостта на Винсенто не отстъпваше на гениалността му.

Избликът на горделив гняв беше кратък. Дерън спря да отстъпва и замълча, а Винсенто му хвърли един последен поглед, изпълнен с омраза. И си тръгна. Винсенто никога нямаше да използва доказателството на Фуко, нито щеше да повярва в него, даже нямаше да прави повече проучвания в тази насока. Той щеше да се опита, доколкото може, да изхвърли всичко това от ума си. Низшите чувства и завистта, които бяха призовали Винсенто към процеса и унижението, се бяха спотаили и у него самия.

Дерън знаеше от историята, че на процеса Винсенто не само ще се отрече, но дори ще отиде по-далеч, отколкото искат неговите съдници, като ще предложи да напише научен текст, доказващ, че все пак слънцето се движи в кръг около света на човеците.

„Единственото ми желание е да ви помогна, господине.“ Тътрещата се фигура на Винсенто се довлече до входа, след което вратата се тресна зад него. Изтощен, Дерън се подпря на една колона и чу в настъпилата тишина съсъка на махалото. Уил слезе по стълбата с изписано на физиономията си изумление и побърза да настигне господаря си.

Сега вече, за момент, личната трагедия на Винсенто можеше да бъде забравена. Истинската победа и истинската надежда бяха мощни стимуланти. Те дадоха на Дерън сили да се измъкне набързо от катедралата през страничната врата и да се спусне надолу по стръмните стъпала, отправяйки се към манастира. Ако берсеркерът не беше унищожил и вградения в тоягата му комуникатор, той щеше да предаде веднага радостната вест за победата на Новия свят.

Врагът не беше тършувал из неговата килия. Но когато се озова отново в мрачния коридор на манастира, спешно повикване на „Операции“ запулсира под кожата зад дясното му ухо.

Брат Саил пухтеше, макар че не се напъваше да побърза особено. Тесният път за добитъка, по който вървяха монасите, най-често изкачвайки се нагоре или слизайки надолу по хълма, завиваше зад кичести шубраци и редки горички. Всъщност Саил се влачеше отзад и се опитваше да забави с всяко пъшкане усърдното темпо на брат Джован.

— Мислех си… че като кажем няколко молитви в селото… ще бъде достатъчно. Тия селяни, знаеш,… нерядко са глупави. Може да са… преувеличили доста… стръвността на този… така наречен вълк.

— Моята собствена селска глупост досега не ми е навредила — рече Джован, продължавайки неотклонно напред. Вече бяха на няколко мили от катедралата, сред предполагаемото вълче царство. Наплашени, селските им водачи се бяха върнали още преди половин миля.