Стивен Бакстер - Окото на времето

— Виждали ли сте някога нещо подобно? — продължаваше да подскача развълнувано де Морган.

— Внимавайте, сахиб — предупреди го едрият войник. — Може да е висока само четири стъпки, но умее да рита и да дращи.

— Това не е маймуна, а маймуночовек… ще я откараме в Пешавар, оттам в Бомбай и накрая в Англия. Помислете си само каква сензация ще предизвика! Ще я показваме в зоопарка, а може би дори в театрите!

Изведнъж по-малкото животинче, което все още бе усукано в мрежата, се размърда, надигна се и изврещя дрезгаво. Майката реагира мигновено, сякаш досега не бе подозирала, че малкото й е тук: скочи към детето си, протегнала ръце.

Войниците се нахвърлиха върху нея с тояги и с няколко удара я повалиха на земята.

— За Бога, спрете! — викна Ръди. — Не виждате ли — тя е майка! Погледнете й само очите! Вижте де! Какво изражение… истинска мъка… — Но мъжете продължаваха да налагат нещастното животно, докато Морган не им кресна да спрат.

Джош бе първият, който чу равномерния вибриращ звук, и се извърна на изток, където от земята се надигаха прашни облаци.

„Ето го пак… същия звук…“

— Това пък какво е? — попита Ръди.

— Почти над лагера сме — извика Кейси. — Спускам се за капак…

Вертолетът се снижи. Въпреки че бе летяла много пъти, Бисиса почувства, че стомахът й се свива.

Минаваха съвсем близо край селото. Пред погледа й се мяркаха покриви, ръждясали тенекиени варели, скупчени клони. Вертолетът се наклони и започна да се върти в обратна посока. „Капак“ на пилотския жаргон означаваше наблюдение от бръснещ полет. Но като се имаше предвид начинът, по който се бе свряла в задната част на кабината, Бисиса не виждаше нищо друго освен синьо небе. Въздъхна и погледна миниатюрното контролно табло, монтирано на стената до нея. Гайгеров брояч, термометър, радар и дори химично чувствителен „нос“, всичките в момента насочени към земята, към която се приближаваха стремително.

Птичката естествено не беше сама — в тези модерни времена тя бе само звено от обхващаща целия свят комуникационна мрежа. Някъде високо над главите им се рееше друг, по-голям вертолет, К2 — от командване и контрол, но и той бе само върхът на обърнатата наопаки пирамида от високи технологии, включваща стратосферни наблюдателни сонди, разузнавателни и патрулни самолети и дори фотографски и радарни спътници. Сега всички електронни сетива бяха съсредоточени върху този район. Потоците информация, събирани от Птичката, се анализираха мигновено от невероятно интелигентни системи и се предаваха директно в оперативния център в базата. Всяко отклонение от нормата щеше незабавно да бъде пратено за потвърждение до Бисиса, тъй като тя разполагаше с автономна връзка, независеща от тази на пилота.

На пръв поглед всичко изглеждаше сложно, но в действителност сборът и анализирането на информацията бяха напълно автоматизирани. При „капак“ машините вършеха цялата работа, а хората можеха да се отпуснат и да наблюдават.

Някои се дразнеха от това, но Бисиса бе на друго мнение. Тя самата бе получила подготовка за ОБК — оператор боен контрол, специалист по координацията на наземните и въздушни комуникации по време на конфликт. По принцип целта на подготовката й бе да бъде хвърлена в някое опасно място, откъдето да насочва огъня на далечните батареи и ракетните установки. Никога не й се бе налагало да използва наученото, но за щастие то й помагаше в текущата работа.

Бяха я пратили на тази мироопазваща мисия преди седмица, но й се струваше, че е минало много повече време. Войниците бяха настанени в хангари, предназначени за самолети. Високи и празни, вмирисани на керосин и смазочни материали, прекалено горещи през деня и твърде студени нощем, истински гигантски консервени кутии. Нищо чудно, че обитателите им наричаха базата „Клавиус“ — на името на международната станция на Луната.

Ежедневието се състоеше от патрулни обиколки, поддръжка на екипировката и други занимания. Личният състав бе разделен поравно — мъже и жени. Последното естествено бе предпоставка за буен сексуален живот. Мъжете особено се надпреварваха да си съперничат по завоювани бройки, хит от последната седмица бе да „чукнат“ някоя, докато скачат с парашут.

Нищо чудно, че в подобна атмосфера мъже като Кейси Отик губеха реална представа за света.

Бисиса се държеше настрана от другите. Не би се затруднила да се справи с Кейси, ако станеше твърде нахален. Всъщност дори се наложи да отклони вежливия интерес, проявен от Абдикадир. В края на краищата тя имаше дъщеря, Мира, осемгодишна сладурана, която обичаше повече от всичко на света. Не я интересуваха нито безразборните сексуални връзки, нито обърканата съвременна политика.