Стивен Бакстер - Окото на времето

Днес границата отново бе сфера на интересите на различни държави. Още една алчна и ненаситна империя искаше да постави ръка върху богатствата на Индия: този път това бе царска Русия. По този въпрос британците имаха твърдо становище. При никакви обстоятелства нито Русия, нито подкрепяната от нея Персия, не биваше да изграждат свои опорни пунктове в Афганистан. Но докато британците полагаха всякакви усилия да настроят добронамерено към себе си афганистанския емир, руснаците се прокрадваха все по на юг. Миналия месец бяха пристигнали тревожните сведения, че са завладели Туркменистан и се приближават към Панджех, последния оазис преди афганистанската граница — забравен от Бога кервансарай, който изведнъж се бе озовал във фокуса на всеобщия интерес.

За Джош тази международна шахматна игра бе наистина интригуваща. Заради географското си разположение мястото, на което се намираше, открай време беше точка на сблъсък между различни могъщи империи, а местното население, колкото и издръжливо да бе, трябваше да понася последствията от несекващата борба на чужди интереси. Понякога се питаше дали това съперничество ще продължи и в бъдеще и дали това място не е обречено да съществува във вечна война — въпреки липсата на каквито и да било богатства.

След около половин час Ръди приключи с писането, облегна се в стола и втренчи поглед в прозореца, където слънцето бързо се скриваше зад хоризонта.

— Ръди, ако положението стане напечено, дали ще ни пратят в Пешавар?

Ръди изсумтя презрително.

— В никакъв случай! Нали за това сме тук? — Той зачете написаното: — Помислете си само, драги читатели! Те идват, вече са съвсем близо, от другата страна на Хиндукуш. Облечени са със зелените царски мундири и развяват знамената с двуглавия орел. Скоро ще започнат да се катерят към Киберския проход. А от юг, откъм Делхи и Калкута и още по-далеч, от Дъблин и Колчестър, ще прииждат други войници, с червени мундири, също готови да дадат живота си за отечеството… или за Уиндзорската вдовица. Играчите са заели позиции и са готови да нанесат първите удари. А ние сме тук, на мрежата на игрището!… Какво ще кажеш, Джош?

— Не е ли малко грубичко, Ръди?

Но преди Ръди да успее да отговори, в стаята нахлу Сесил де Морган. Лицето му бе зачервено, а дрехите — покрити с прах.

— Елате веднага! Трябва да видите какво намерихме!

Джош въздъхна и се надигна от леглото. Нямаха ли край странните събития днес?

Нищо и никакво шимпанзе — това бе първата мисъл на Джош. Шимпанзе, уловено в мрежа, което лежеше, без да се съпротивлява, на пода. До него бе овързано друго животно, вероятно малко. Неколцина войници развързваха голямото.

— Уловили са ги на север — каза де Морган. — На миля оттук. Наш патрул.

— Най-обикновено шимпанзе — заяви Джош.

Ръди замислено си приглади мустаците.

— Не бях чувал да се срещат шимпанзета в тази част на света — подметна той. — Да не би в Кабул да има зоологическа градина?

— Това животно не е избягало от зоологическа градина — подсмихна се де Морган. — И не е шимпанзе. Внимавайте, момчета…

Войниците най-сетне смъкнаха мрежата от животното. Козината му бе подгизнала от собствената му кръв. Беше се свило на топка, с притиснати към гърдите крака. Мъжете около него държаха тояги и Джош едва сега забеляза раната на главата му.

Животното, изглежда, осъзна, че вече не е оплетено в мрежа, отпусна ръце и с едно внезапно и плавно движение се претърколи и застана на четири крака, опряло юмруци на пода. Мъжете отстъпиха предпазливо. Животното ги оглеждаше.

— Женска е, Бога ми! — възкликна Ръди.

Де Морган сръга един от войниците.

— Накарай го да се изправи.

Войникът, едър мъж с грубовати азиатски черти, пристъпи, посегна с пръчката си и побутна животното в гърба. Женската изръмжа и оголи зъби. Но войникът продължаваше да упорства. Накрая животното се подчини с видима неохота. За изненада на Джош, женската разгъна грациозно крайниците си и застана на два крака — съвсем изправена.

Ръди не можа да сдържи учуденото си възклицание.

Женската имаше тяло на шимпанзе, в това нямаше никакво съмнение, а седалището й бе уголемено и розово. Но стоеше права и краката й се свързваха с таза съвсем както ори хората.

— Божичко! — не спираше да се чуди Ръди. — Тя е като карикатура на жена. Какво чудовище!

— Не е чудовище — възрази Джош. — Това е получовек-полумаймуна. Биолозите разправят за подобни създания, които лежат между нас и животните.