— Това е най-важното за нас — каза. — Да виждаме добре луната.
Появилата се без всякаква резервация двойка се стори симпатична на администраторката още от пръв поглед. Пък и хотелът не беше кой знае колко пълен. Затова прати пиколото с тях, да огледат дали стаята отговаря на изискванията им, и едва тогава връчи на Аомаме ключа от миниапартамента. При това им направи и специална отстъпка.
— Да не би тази вечер да има пълнолуние или някакво друго важно явление? — полюбопитства администраторката. Какви ли не изисквания, надежди и желания бе слушала през годините от гостите на хотела. За пръв път обаче й попадаха клиенти, които искаха стая с хубав изглед към луната.
— О, не — отвърна й Аомаме. — Пълнолунието отмина. Луната сега е около две трети. Но това няма никакво значение. Важното е да можем да я виждаме.
— Обичате да наблюдавате луната, така ли?
— За нас е важно — отвърна Аомаме. — Нямате си представа колко ни е важно.
* * *
Броят на луните така и не се увеличи дори с настъпването на зората. Все същата стара позната луна си стоеше там. Единственият спътник, обикалял Земята с една и съща скорост още отпреди появата на човешка памет. Загледана в луната, Аомаме опипа леко корема си, да се убеди за сетен път, че малкото си е там, у нея. Можеше да се закълне, че коремът й е пораснал от предишната вечер.
И досега не знам що за свят е този , мислеше си. Но какъвто и да е той, сигурна съм, че ще остана тук. Че ще останем тук. Вероятно и този свят си има своите заплахи и опасности, сигурно и той изобилства със загадки и противоречия. Но това не е страшно. Не е проблем. Просто трябва да го приема. Никъде няма да ходя. Каквото и да стане, тука ще стоим, в този свят с една луна. Ние тримата — Тенго, аз и малкото.
Вкарай тигъра в резервоара си, бе казал тигърът на „Есо“ с левия си профил. Но профилът нямаше значение. Важното е, че усмивката, с която гледаше Аомаме, беше естествена и топла. Ще вярвам в тази усмивка , каза си Аомаме. Това е най-важното тук. И отвърна със собствената си версия на тигърската усмивка. Много естествено, много нежно.
Протегна тихо ръка и Тенго я пое. И двамата останаха там, един до друг, слети в едно, загледани безмълвно в луната над сградите. Докато накрая новопоявилото се слънце я огря и отне нощния й блясък. Докато я превърна в една увиснала в небето сива хартиена луна.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6853
Издание:
Харуки Мураками. 1Q84. Книга трета
Японска. Първо издание
Коректор: Нели Германова
Художник на корицата: Стефан Касъров
ИК „Колибри“, София, 2012
Формат 84×108/32
Печатни коли 28
Предпечатна подготовка „Колибри“
Печатница „Симолини“
Ферментирали соеви бобове. — Б.пр.
История, диалог, въпрос или твърдение, изложение в историята или системата от знания на дзенбудизма, общо съдържащи аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но може би достъпни за интуицията. — Б.пр.
Традиционна японска подова настилка от оризова трева, покрита с плетена разперена дзука (Juncus effusus), с различни стандартни размери според региона. В района на Токио едно татами е 88/176/6 см. Обикновено площта на стаите в японските домове се измерва с броя на татамите, с които е застлан подът. Шест татами например са приблизително равни на 10 кв.м. — Б.пр.
През 1973 г. арабските държави налагат петролно ембарго на САЩ и Холандия заради подкрепата им за Израел по време на Арабско-израелската война. Организацията на страните износителки на петрол ОРЕС намалява своето производство с близо 30% в продължение на шест месеца. Цената на нефта се увеличава четворно — до $ 12 за барел. — Б.пр.
Адзабу е един от кварталите на Минато. — Б.пр.
Occam’s Razor (англ. — „бръсначът на Окам“) е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката, според който от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре, за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения. Това правило е наречено на името на францисканския монах Уилям от Окам (William of Ockham, живял ок. 1280/1285–1349), но идеята е много по-стара. Терминът „бръснач на Окам“ се появява за пръв път през XIX век в трудовете на английския математик Уилям Хамилтън. — Б.пр.
Du cote de chez Swann (фр.) — първа част от „По следите на изгубеното време“. — Б.пр.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу