Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)

Здесь есть возможность читать онлайн «Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Альтернативная история, Социально-психологическая фантастика, Фантастика и фэнтези, Эпическая фантастика, Героическая фантастика, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

1Q84 (Книга трета): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «1Q84 (Книга трета)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава — година по-късно — за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение.
Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата „1984“ (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q).
В третата книга на този уникален роман, покорил целия свят, се чува нов глас — гласът на Ушикава. И той задава най-различни въпроси: кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни? Реалността бива ли изобщо истинска? А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено? Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.

1Q84 (Книга трета) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «1Q84 (Книга трета)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Аомаме най-сетне успя да се вземе в ръце и извади обувките с високите токчета от чантата си. Опъна надолу полата си, прехвърли ремъка на чантата върху едното си рамо и завърза колана на мантото си. Облиза пресъхналите си устни, прокара пръсти през косата си, извади носна кърпичка и изтри сълзите. И пак се сгуши в Тенго.

Стояха, без да говорят, хванати ръка за ръка, точно както се беше случило през онзи декемврийски ден преди двадесет години в класната им стая след часовете. Бяха единствените двама души на света. Гледаха бавно движещото се автомобилно стадо пред себе си. Но нищо не виждаха. Какво значение имаше всичко онова, което гледаха и чуваха? Всичко около тях — и гледката, и звуците, и миризмите — бе абсолютно лишено от смисъл.

— Значи, вече се намираме в друг свят, така ли? — успя да попита Тенго.

— Най-вероятно.

— Няма да е зле да проверим.

Проверката можеше да се извърши само по един-единствен начин, който не се нуждаеше от упоменаване. Аомаме вдигна безмълвно лице и огледа небето. В същия миг същото стори и Тенго. Търсеха да видят луната. Оттам, откъдето бяха застанали, луната трябваше да им се яви някъде над билборда на „Есо“. Но не успяха да я видят. Изглежда, се криеше зад някакви облаци. А облаците се носеха тържествено на вятъра в южна посока. Двамата нямаше закъде да бързат, та зачакаха търпеливо. Разполагаха с купища време. Достатъчно, за да си възвърнат онова време, което бяха изгубили. Време, което бе общо и за двама им. Нямаше нужда да изпадат в паника. С дръжка в лапата, с многозначителна усмивка на муцуната, застаналият в профил тигър на „Есо“ ги гледаше как се държат за ръка.

Изведнъж някаква мисъл взе да мъчи Аомаме. Имаше нещо ново, но някак си й се изплъзваше. Присви очи и се съсредоточи. И изведнъж й просветна: тигърът бе обърнал към тях лявата страна на лицето си. Но в спомените й тигърът бе извърнат към света с дясната си страна. Тигърът бе извърнат на другата страна. Лицето й се сви неволно в гримаса, сърцето й прескочи. Нещо в нея сякаш обърна посоката на движението си. Но можеше ли да е напълно сигурна? Мога ли чак дотам да разчитам на паметта си? Аомаме не беше напълно убедена. Но имаше чувството , че е така. Макар паметта ни понякога да ни лъже.

Аомаме обаче реши да не споделя съмненията си. Само затвори за миг очи, да нормализира дишането и пулса си, и пак зачака облаците да отминат.

През стъклата на автомобилите хората продължаваха да ги зяпат. Какво пък гледат сега тия двамата? И какво толкова са си стиснали ръцете? Неколцина опънаха шия да видят какво точно гледат двамата, но не видяха нищо освен бели облаци и билборда на „Есо“. Вкарай тигъра в резервоара си! Обърналият им лявата си страна тигърски профил с весело навирена към небето оранжева опашка на черни ивици призоваваше пътуващите да харчат още повече бензин.

* * *

Най-после облаците се разместиха и иззад тях се появи луната.

Луната бе само една. Познатата, жълтата, самотната луна. Същата онази луна, която се носеше над пампасите; луната, която изгряваше като кръгла бяла чинийка над тихата повърхност на езера и която кротко огряваше покривите на дълбоко заспалите домове. Същата онази луна, която тласкаше прилива към брега, караше козината на животните да лъщи и обгръщаше и закриляше нощните пътници. Луната, която като сърп остъргва душите или при новолуние къпе земята тихо в самотата й. Онази луна. Луната се бе заковала в небето точно над билборда на „Есо“, но вече непридружавана от другата — по-малката, разкривената зеленикава луна. Висеше си съвсем мълчалива, никому нищо недължаща. Двамата я наблюдаваха едновременно. Смълчаната Аомаме стискаше ръката на Тенго. Чувството на обърнатото наопаки течение беше изчезнало.

Върнахме се в 1984 година , каза си Аомаме. Вече не сме в 1Q84-та. Тук светът е онзи, от който дойдох — светът на 1984-та.

Но наистина ли е така? Нима е възможно светът тъй лесно да се върне към онова, което е бил? Нима малко преди смъртта си Вожда не каза, че път за връщане към стария свят не съществува?

Ами ако това е някакво съвсем друго място? Да не сме се преместили от единия нов свят в друг такъв — в трети свят? Свят, в който тигърът на „Есо“ ни показва левия си профил, а не десния? И където ни очакват нови загадки и нови правила?

Напълно възможно е , разсъждаваше Аомаме. На този етап поне не бих се заклела, че не е така. Но пък знам друго със сигурност. Откъдето и да го погледнеш, това не е онзи свят, с двете луни на небето. И държа Тенго за ръка. Двамата с него бяхме влезли в едно опасно място, където логиката е безсмислена, но успяхме да преодолеем няколко ужасни изпитания, да се намерим един друг и да се измъкнем оттам. Така че, дали това място, в което се намираме, е светът, от който сме тръгнали, или е някакъв съвсем нов свят, има ли смисъл да се боя? Ако пред нас изникнат нови изпитания, просто ще трябва да ги преодолеем както досегашните. Само толкова. Но поне вече не сме сами.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «1Q84 (Книга трета)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «1Q84 (Книга трета)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «1Q84 (Книга трета)»

Обсуждение, отзывы о книге «1Q84 (Книга трета)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x