Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)

Здесь есть возможность читать онлайн «Харуки Мураками - 1Q84 (Книга трета)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Альтернативная история, Социально-психологическая фантастика, Фантастика и фэнтези, Эпическая фантастика, Героическая фантастика, Культурология, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

1Q84 (Книга трета): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «1Q84 (Книга трета)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава — година по-късно — за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение.
Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата „1984“ (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q).
В третата книга на този уникален роман, покорил целия свят, се чува нов глас — гласът на Ушикава. И той задава най-различни въпроси: кой е този баща, който неспирно идва да чука на вратата ни? Реалността бива ли изобщо истинска? А времето, тази страховита илюзия, завинаги ли е изгубено? Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата.

1Q84 (Книга трета) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «1Q84 (Книга трета)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Стълбата си беше на място, но нямаше представа дали наистина е все още свързана с магистралата. Какво пречеше да е блокирана по средата, да се окажат в безизходица? На този свят всичко бе възможно. Не й оставаше нищо друго, освен да издрапа нагоре с ръце и крака и да се убеди какво я чака и какво — не.

Преодоляваше внимателно стъпалата едно по едно. Погледна под себе си и видя, че Тенго е току под нея. Свиреп повей на вятъра развя полите на мантото й. Режещ вятър. Подгъвът на полата й се бе набрал до хълбоците й. Вятърът бе развял и косите й, лепеше ги през лицето и й пречеше да вижда. Дори дишането й затрудняваше. Аомаме съжали, че не беше вързала косата си. И ръкавици трябваше да си нося. За тях пък как не се сетих? Но от ядосване полза нямаше. Нали си беше поставила за цел да е облечена точно така, както и предния път. Не й оставаше друго, освен да стиска железните пръти и да ги превзема един по един.

Докато трепереше от студ и упорито напредваше, хвърли поглед към балкона на жилищния блок отвъд шосето. Пететажната сграда, облицована с кафяви керамични плочки — същата, която бе забелязала и на слизане. Половината й прозорци светеха. Имаше чувството, че само ако се протегне, ще я пипне. Лошо им се пишеше, ако някой от обитателите й ги видеше как се катерят посред нощ по аварийната стълба, осветени от мощните лампи по шосе 246.

За техен късмет по балконите нямаше жива душа. И всички пердета бяха спуснати. Което можеше и да се очаква, като се замисли човек. Че кой би се изтъпанил на балкона си в тая мразовита нощ да наблюдава аварийната стълба на една магистрала?

На един от балконите до разнебитен градински стол се гушеше фикус в саксия. Беше го забелязала и когато слизаше през април. Още по-жалко растение и от онзи фикус, който бе зарязала в апартамента си в Джиюгаока. Горкото фикусче — заседнало на едно място в продължение на цели осем месеца. Видя й се избледняло, опърпано, забито в най-невзрачното кътче на света, напълно забравено. И сигурно никога неполивано. Но в същото време фикусчето й внушаваше кураж и убеденост, докато драпаше нагоре по паянтовата стълба със замръзнали ръце и крака и с тревожно и объркано съзнание. Всичко се развива добре , мислеше си. На прав път съм. Или поне на същия, по който минах в обратната посока. Това фикусче ми е ориентирът. Сериозен, самотен пътепоказател.

На слизане по онова време видях и няколко паяжини. И се сетих за Тамаки Оцука. Как предприехме заедно едно пътуване, докато учехме в гимназията, и как през нощта се съблякохме голи и изучавахме взаимно телата си. Но защо тъкмо тогава, докато слизаше от магистралата по аварийната й стълба, се беше сетила за Тамаки? И сега, докато се катереше обратно, пак Тамаки й беше в ума. Спомни си гладките й; красиво оформени гърди. Толкова по-различни от моите недоразвити израстъци. А ето че тези красиви гърди си отидоха завинаги.

Сети се и за Аюми Накано. Самотната полицайка, озовала се през една августовска нощ закопчана с белезници към леглото в някаква хотелска стая в Шибуя, удушена с колана на хавлията й. Объркана млада жена, запътила се към пропастта на разрухата. И тя беше с красиви гърди.

Аомаме скърбеше от дъното на душата си по тези две покойни приятелки. Мъка й ставаше, като се сетеше, че те си бяха отишли завинаги от света. Скърбеше и по тези изчезнали безследно два чифта прекрасни гърди.

Моля ви , зовеше ги. Пазете ме. Умолявам ви. Нуждая се от закрилата ви. И бе убедена, че безгласните й думи наистина са стигнали до ушите на нещастните й приятелки. Ще ме закрилят. Сигурна съм.

Най-после стигна до върха на стълбата, но се озова пред мостик, който щеше да я отведе до външния край на платното. Парапетът на мостика беше нисък, а това налагаше да се сниши максимално, докато минава отгоре му. Мостикът свършваше със зигзагообразно стълбище. Никак не беше голямо, но далеч по-удобно от паянтовата стълба. Доколкото си спомняше, стълбището трябваше да я изведе на аварийната отбивка на магистралата. Ревящите наоколо камиони създаваха трусове, от които мостикът се тресеше като ударена странично от вълна̀ лодчица. Ревът на трафика се беше усилил.

Извърна се, да се увери, че и Тенго се е изкачил и е вече зад нея, пресегна се и хвана ръката му. И усети, че е още топла. Как беше възможно да е още топла ръка, която допреди секунда бе стискала ледена стълба в тази мразовита нощ?

— Само още малко — извика току до ухото му. Налагаше се да надвика и рева на трафика, и воя на вятъра. — Изкачим ли онова стълбище, ще излезем на платното на естакадата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «1Q84 (Книга трета)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «1Q84 (Книга трета)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «1Q84 (Книга трета)»

Обсуждение, отзывы о книге «1Q84 (Книга трета)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x