Харуки Мураками - 1Q84 (Книга втора)

— Аомаме — каза на глас Тенго.

Момичето спеше дълбок и съвсем естествен сън и дишането й почти не се усещаше. Не можеше да се чуе и прекалено ефимерното биене на сърцето й. Нямаше сили дори клепките си да вдигне. Още не им беше дошло времето. Съзнателният й ум все още не беше тук, а някъде надалече. И въпреки това изречената от Тенго дума успя да причини съвсем слаба вибрация на тъпанчетата й. Тя чу собственото си име.

Аомаме дочу Тенговия зов отнякъде много надалече. Тенго , мина й през ум. И ясно оформи думата с устата си, при все че не успя да задвижи устните на момичето във въздушната какавида, нито да накара звука да стигне до Тенговите уши.

А Тенго впи жаден поглед в момичето, все едно някой му бе отнел душата, и задиша учестено. Лицето й бе съвсем спокойно, без най-малката сянка от тъга, болка или тревога. Тънките устнички имаха вид на готови да се раздвижат всеки момент и да оформят смислени слова. И клепачите й като да бяха готови всеки миг да се вдигнат. И Тенго се замоли от сърце това да стане. Молитвата му не се състоеше от конкретни думи, но сърцето му тъчеше безформената му молитва и я изпращаше в пространството. Момичето обаче не даваше никакви признаци на пробуждане.

— Аомаме — пак я повика Тенго.

Имаше сума ти неща, които държеше да й каже, чувства, които да й разкрие. От години ги бе насъбрал, таил у себе си. Но сега не успяваше да промълви нищо друго освен името й.

— Аомаме! — извика.

Посмя да се пресегне и да докосне ръката на спящото във въздушната какавида момиче, да положи ръката си на зрял мъж върху нейната. Върху онази ръчичка, която така здраво бе стискала неговото десетгодишно „аз“. Сега тази ръчичка бе дошла право при него, желаеше го и го насърчаваше. Ръката на спящото в сумрака момиче съдържаше онази непогрешима жизнена топлота. Аомаме е дошла да ми предаде тази своя топлота , мина му през ум. Точно в това е смисълът на пакетчето, което ми предаде в онази класна стая преди двадесет години. Най-после той можеше да разтвори пакетчето и да види какво съдържа.

— Аомаме — рече Тенго, — ще те намеря, каквото и да стане.

После въздушната какавида постепенно изгуби своето сияние и изчезна, сякаш погълната от мрака, а с нея изчезна и малката Аомаме. Тенго изведнъж загуби способността да прецени дали всичко това наистина му се беше случило. Но пръстите му пазеха допира и интимната топлота на ръчичката й.

Няма начин тази топлота да изстине , мислеше си Тенго в експреса на път за Токио. Живял бе цели двадесет години със спомена за нейния допир. Отсега нататък би трябвало да може да живее с тази нова топлота.

Експресът описа огромна арка покрай брега на океана под устремените нагоре планини и по някое време стигна на крайбрежието, откъдето се виждаха увисналите една до друга в небето луни над тихата морска вода. Очертаваха се ясно — голямата жълта и по-малката зелена — но бе невъзможно да се определи разстоянието до тях. Ситните океански вълнички отразяваха мистериозно блясъка им като разпилени парченца стъкло. Докато влакът се движеше в завоя, двете луни прекосиха бавно прозореца му и оставиха фините парченца стъкла зад себе си като някакви безсловесни загатвания, а накрая съвсем се изгубиха от погледа му.

Едва след като луните изчезнаха топлотата се завърна в гърдите на Тенго. Колкото и да беше слаба, той определено усещаше съдържащото се в нея обещание, като от лампа, която пътешественикът съзира някъде в далечината.

Ще продължа да живея и на този свят , мислеше си Тенго със затворени очи. Все още нямаше представа как е бил създаден този свят и какви са движещите му принципи, нито можеше да предскаже какво ще се случи в него. Но това не го плашеше. Няма нужда да се бои. Каквото и да го чака, той ще оцелее в този свят с двете луни и ще открие нужната му пътека — стига да не забравя тази топлота, стига да не изгуби това чувство в сърцето си.

Дълго седя така, със затворени очи. По едно време ги отвори и погледът му се зарея из мрака на ранната есенна нощ от другата страна на прозореца. Океанът отдавна го нямаше.

Ще открия Аомаме , закле се пак пред себе си Тенго — каквото и да стане, в какъвто и свят да съм се озовал, каквато и да е станала тя.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6852

Издание:

Харуки Мураками. 1Q84. Книга 2

Японска. Първо издание

Преводач: Венцислав К. Венков