Харуки Мураками - 1Q84 (Книга втора)

В крайна сметка почти нямаше какво да му разкаже за живота си в гимназията. Записал се бе в една частна гимназия в префектура Чиба, която беше прочута с програмата си по джудо. Можеше и в по-добро училище да влезе, но тук му предложиха най-изгодните условия: безплатно образование и квартира в общежитието, плюс три яденета дневно. Тенго стана звездата на отбора им по джудо, учеше си уроците между тренировките (беше сред отличниците на випуска, дори без да се напъва особено), а през ваканциите припечелваше като общ работник заедно със съотборниците си. При толкова много задължения времето никога не му стигаше.

Така че нямаше какво толкова да разправи за трите си гимназиални години, освен че беше крайно зает. Не бяха кой знае какви хубави времена; и приятели не успя да си намери. Училището също не му харесваше със строгия си правилник. Правеше всичко необходимо, за да се разбира със съотборниците си, но не успя да преодолее разликите в душевната им нагласа. Пък и, честно казано, така и не успя да се посвети изцяло на джудото. Спортът му бе нужен дотолкова, доколкото с негова помощ се издържаше, така че не пестеше усилия в тренировките, за да не разочарова ничии надежди. Но за него джудото не беше спорт, а практичен начин за оцеляване — занаят. През всичките три години на гимназията мечтаеше единствено да завърши, че да започне веднага някакъв нов, смислен живот.

Но и в университета продължи с джудото и с дотогавашния си начин на живот. Придържането към джудото го освободи от грижата да си търси квартира и храна (колкото и минимална да бе тая грижа). И стипендия получаваше, макар далеч да не му стигаше. Естествено, записал бе математика. Влагаше доста старание в учението и изкарваше добри оценки на изпитите. Съветникът му дори го насърчаваше да се ориентира към аспирантура. Но когато стигна до трети, а след това и до четвърти курс, изведнъж страстта му към математиката като академична дисциплина рязко охладня. Пак я обичаше, но просто нямаше желание да се посвети на научна дейност в тази област. И математиката се бе оказала като джудото — приятна област за любителски занимания; но той много добре си даваше сметка, че не притежава нито характера, нито волята да й посвети целия си живот.

Докато интересът му към математиката спадаше, а завършването на следването му все повече наближаваше, се изпариха и причините му да се занимава с джудо, макар да нямаше представа какво му се ще да прави оттук нататък. Сякаш животът му остана без център на тежестта — не че дотогава бе имал такъв, но други хора му бяха възлагали отговорности и очаквания и това бе заемало всичкото му време. Но сега, след като тези задължения и очаквания вече ги нямаше, нямаше и за какво повече да се напъва. Животът му стана безцелен. Без близки приятели. Дрейфаше и не намираше върху какво да се концентрира.

По време на следването си бе имал няколко приятелки и бе натрупал голям опит в секса. Не че бе красавец в общоприетия смисъл на думата. Нито пък бе особено общителен или отявлено забавен и остроумен. Парите вечно не му стигаха и облеклото му никога не бе стилно. Но така както определени растения привличат силно пеперудите, и Тенго привличаше определен вид жени — и то много силно.

Установи този факт около двадесетия си рожден ден (горе-долу по същото време, когато взе да гасне ентусиазмът му по отношение на математиката като академична дисциплина). Без да полага и капка усилия, около него вечно се навъртаха жени, които поемаха инициативата. Копнееха да ги държи в мощните си обятия — или поне не се опъваха, когато понечеше да го стори. В началото не можеше да си обясни как става тая работа и се чувстваше доста объркан, но постепенно му хвана цаката и се научи да се възползва от това си качество, след което рядко оставаше без жена. Но към нито една не изпита позитивно чувство на обич. Просто излизаше с тях и правеха секс. Запълваха взаимно празнотата си. Колкото и да е странно, не изпита нито веднъж силно емоционално привързване към някоя от жените, които се привързваха крайно емоционално към него.

Тенго разправяше на продължаващия да е в безсъзнание свой баща всички тези работи; отначало подбираше бавно и внимателно думите си, но с течение на времето разказът му ставаше все по-гладък, докато накрая стигна до определен плам. Говореше му най-откровено дори и за секса. Няма за кога да се крия и притеснявам , викаше си. Баща му лежеше по гръб, неподвижен; дишаше равномерно и спеше своя ненарушим сън.