Майкъл Смит - За подмяна

Започнах с лесния въпрос:

— С кого си разговаряла?

— С двама. После дойде трети.

— Този, последният, по-различен ли беше от другите?

— Даа… — кимна Шели. — Беше свестен. Изглеждаше… — Тя се поколеба, сякаш сама не вярваше в това, което се канеше да каже: — Стори ми се, че иска да разбере кой го е направил.

— Наистина е било така — съгласих се аз. — Той ми беше приятел. А какво можеш да ми кажеш за другите?

— Бяха от полицията. — Тя сви рамене с безразличие. Знаех какво има предвид. Бяха дошли при нея, защото така трябва, после бяха повикали други, които да приберат тялото, и след това си бяха тръгнали, без дори да се опитат да създадат впечатление, че някой ще направи нещо, за да заловят онзи, който е накълцал сестра ѝ.

— Бяхте ли добри приятелки с Лаверн? — попитах аз. Въпросът ми не беше случаен. Минаването през предишните два адреса ми бе помогнало малко по малко да си припомня как се правят тези неща.

Шели сякаш се смали. Отказа се от мъчението да стои права и се отпусна на единствения чист стол. Ръкавът на роклята ѝ се дръпна нагоре и видях множество следи от дупчици. Сигурно това бе причината да загуби работата си, но ако бе така, тя сигурно бе играла в някое действително прилично място. Защото в повечето заведения много не се интересуват от следите на иглата, стига да си склонна да свалиш всичко от себе си и да се раздрусаш в правилната посока.

— Да — каза тя накрая и наведе глава.

И последва история, която и сам бих могъл да съчиня.

Две момичета, израсли от 40-ия до 50-ия. Едното станало жертва на сексуално извращение, другото само просто редовно го пребивали. Лаверн често се опитвала да спести боя на сестра си. Майката се отървала от проклятието на мизерията — намерила избавление в смъртта, а дъщерите скоро след това избягали два етажа по-нагоре и станали стриптийзьорки. Лаверн била и по-добрата танцьорка, и по-добрата проститутка, Шели просто се влачела след нея, обречена да остава в сянка.

Преди месец Лаверн се запознала с някого. Шели не знаеше името, разбрала само, че е паралия и че сестра ѝ го срещнала, танцувайки над 130-ия. Двете започнали да се виждат съвсем нарядко и сигурно по тази причина Шели постепенно бе затънала в онези навици, от които сестра ѝ неясно как съумявала дотогава да я възпира: наркотици и разни измами, за да намери пари за наркотиците. Слушах и ми беше ясно, че Шели е разбирала, че стъпва по много стръмна наклонена плоскост. Знаех и че тя просто не е била способна с нищо да се противопостави на това развитие на нещата. Преди седем дни пропуснала смяната си, изхвърлили я, останала без пари и потърсила Лаверн, за да ѝ поиска двайсет долара назаем. Вместо сестра си намерила кървавата каша и едва не побягнала веднага обратно.

Нещо я накарало да се задържи: сигурно е била разкъсвана между ужаса и осъзнаването, че никой друг, освен нея не би се обадил да съобщи за убийството. И докато размисляла, видяла портмонето на Лаверн до стената. Вътре намерила цели двеста долара.

— Това не беше споменато в доклада от огледа — подметнах аз. Шели се разплака и я изчаках да се успокои, за да може да ме чуе. — Тя би искала да ги задържиш — допълних успокояващо.

Шели вдигна поглед, търсейки опрощение. Очите ѝ се бяха съхранили най-добре от цялото ѝ тяло — бяха големи, чисти и кафяви. Прииска ми се да видя бащата на това момиче, да се доближа до него и да му предам един съдържателен урок по семейни истини.

— Наистина ли мислиш така? — с надежда в гласа попита тя.

— Е, нали ти е била кака? — казах. Видях я да отмества погледа си и ми стана ясно, че след време това момиче ще забрави угризенията си. От една страна, бях доволен, от друга — съзнавах, че в момента искам само да спечеля доверието ѝ, за да получа интересуващата ме информация. Е, не бих казал, че се възхищавах на себе си. Никога не съм мислил, че е честно да се постъпва така. Но такава ми беше работата.

Накрая естествено се оказа, че няма какво друго да се научи. Шели се обадила в полицията, те дошли и си отишли. Задали проформа въпросите си и повече не ги видяла. Но ето че вчера се появил Мал и това вече било съвсем различно. Той се опитал да разбере всичко и не бил доволен от отговорите на Шели. Проблемът бил, че тя наистина не знаела много. Достатъчно беше да я погледна и веднага ставаше ясно, че не знае почти нищо. Също като при мен, може би като с всички, половината от програмата на нейния живот беше написана преди тя да е пораснала достатъчно, за да разбере какво изобщо става наоколо. Така че сега само ѝ оставаше да стои и да гледа как редовете с инструкциите на тази програма се изпълняват сами, без външна намеса.