Майкъл Смит - За подмяна

— Веднага.

— А сега нека видим какво е архивирал Мал в своята директория на мрежата. — Появи се екран с дълъг списък от теми. Смръщих вежди. Сканирах набързо списъка и установих, че става дума за напълно рутинни полицейски дела. Призовки за съд, протоколи от съдебни заседания — нищо важно, само дребни нарушения. — Това ли е?

— Това е всичко, което намирам. Искаш ли да го разтоваря при мен?

— Не, остави го там — казах аз. Мал явно не бе имал доверие в мрежовия сървър на полицията, след като не бе записал на него нищо съществено. Имаше известен шанс да го е скрил някъде на своя диск. Готвех се да дам съответната команда, когато на екрана се появи празен прозорец. Нито снимка, нито поне име.

— Няма запис за покойния — обади се компютърът. — Чист е.

— Глупости — промърморих аз. — Типове като него ходят с рапърски якета, издути до пръсване от пакетчета. Нещо от другите агенти?

— Те… момент, върнаха се. Хм, странно… — Двама от агентите наистина се бяха върнали с наръч избелели папки, в които се съдържаха имената и номерата на досиетата относно убийствата, за които бях поискал информация. На всяка папка имаше диагонален надпис „Недостатъчно ниво на допуск“.

— Това пък какво е? — възмутих се аз. — Мал беше детектив по убийствата.

— А ти си бил лейтенант — напомни ми компютърът. — Използвай своя код за достъп.

— Не мога — въздъхнах аз. Бях започнал с лошо предчувствие и това усещане се засилваше. — Излез оттам. Остави заявката за идентификация активна и поискай хиперлинк 5 5 Термин от Интернет: това е глобален електронен адрес на мрежов ресурс, където има мултимедийна информация. Най-често представлява специално форматирано поле в електронен документ, което позволява активиране (скок по указания адрес) чрез поставяне на курсора върху него и щракване бутон на мишката. — Б. пр. в архива на Мал. Задай контрола за унищожаване на заявката, ако се разбере, че Мал е убит, преди да бъде завършена идентификацията.

Машината съвестно се захвана да изпълни командите ми и след като се убедих, че се е изключила от мрежата, се отпуснах в креслото и най-сетне си позволих да запаля цигара.

Сега вече, в режим на автономна работа, накарах компютъра да провери нещо, което отдавна ме интересуваше: кой бе собственикът на „СейфтиНет“? Не след дълго имах отговора: никой, това бе холдингова компания, притежавана на части от сигурно цял милиард души и размита в ефира на финансовото пространство като вино, излято във вода.

Нямах идея как да продължа, но мозъкът ми трескаво работеше. В него се въртяха основно две мисли.

Първо: убиецът на Мал бе чист. Факт, толкова необичаен, че ми беше невъзможно да повярвам в него. Бях говорил с онзи мръсник и знаех, че с поведение като неговото е немислимо да не си е спечелил маса неприятности в живота си.

Второ: полицейските дела за убийства никога не са защитени с изискване за специален допуск. Може и да има стандартна процедура за тяхното изискване, но не бях чувал да има недостъпни. Особено когато разследването не е приключило.

Извод: Мал е работил върху убийства, които някой не е искал да бъдат разкрити. Ставало е дума за нещо, заради което са били готови да го убият, като наемат изпълнител може би от друг щат и дори изчистят досието му от всичко компрометиращо.

А това доказваше извън всякакво съмнение едно нещо: тук бе замесена полицията в Ню Ричмънд.

Задържах се в офиса на Хауи, преглеждайки личните Файлове на Мал за убийствата с обезобразявания на лицето. Опитах се да подхвана нещата от самото начало, като започнах с докладите от огледа на сцената на местопроизшествието, но скоро загубих нишката на главното. Мал беше задълбал навътре, много по-дълбоко, отколкото изискваше служебното му положение, и делата за убийствата бяха като непроницаеми кристали от плътно споени подробности. Накрая вдигнах ръце, извлякох адресите на жертвите и ги разпечатах на компютъра.

Прибрах диска на Мал в джоба си и отидох в склада. Суедж седеше на пода, опряла гръб на няколко сандъка със суровини за лютив мексикански доматен сос. Опитваше се да чете женско списание.

— Не си ги намерил — веднага разбра тя.

— Не още. Търся ги, но първо трябва да разбера кой е убил Мал. Не мисля, че са хората, които притежават Фермата. — Направих кратка пауза и уточних: — А има и някои други неща, за които трябва да се погрижа.

— „Трябва“?

Погледнах я внимателно. За човек, прекарал живота си в тунел, тя беше доста проницателна.