Майкъл Смит - За подмяна

— Мацето, моля.

— Ще съжаляваш — предупреди ме машината.

— Ти да не си разговарял скоро с фризери? — попитах го аз, но сигурно не ме разбра. Курсорът на екрана смени формата си с друга, показваща, че започва процес, който може да отнеме по-дълго време — приличаше ми на жена, която се приготвя да излиза, но картинката бе прекалено малка, за да съм сигурен в подробностите. След това графичният интерфейс се смени: триизмерно изображение на полупразна стая с анимирани агенти, чакащи по краищата на екрана да бъдат извикани. В дъното на стаята се виждаха четири врати, които явно трябваше да изобразяват входове към каналите на Матрикс. Единият бе постоянно присвоен на полицейската подмрежа. Другите бяха с общо предназначение. Бях доволен да видя, че Мал не е залитнал към виртуалната реалност. Чувствах се много глупаво с шлем на главата и ръкавици на ръцете.

— О-о, здравей — изрече апатичен женски глас. — Ти ли си?

— Здрасти — машинално отговорих аз леко озадачен. От профил с име „Маце“ човек би могъл да очаква бликаща жизненост. — Първо искам да проверя дали мога да се включа към подмрежата.

— Чудесно. Щом ти искаш това, аз съм щастлива.

— Добре ли си?

Машината горчиво се засмя.

— О, да, Джек. Чувствам се прекрасно. Как иначе? Хайде да свършваме с това по-бързо.

— Какво има? — настоях аз. Вече се двоумях дали да използвам диска на Мал, или да предпочета ръчно сметало.

— „Какво има“? — кипна гласът. — Какво да има? Възможно ли е да има нещо? Захвърляш ме, изоставяш ме като някаква курва, която можеш да качиш в колата си и после да изриташ… и ме питаш какво не е наред, така ли?

— Ама… — запънах се аз, — това май не е Мацето.

— Не е — отговори ми тя през сълзи. — Точно в това е проблемът — не е! Само че ти искаш нея: жена с големи цици и хубава коса, готова да те изчука, когато ти се прииска, и съгласна да се отрече от идеята за собствен живот. Да се откаже от своите идеи, от своите мечти, от нуждите си дори.

— Боже Господи! — изкрещях аз.

— Не ми повишавай тон — изхленчи машината. — Знаеш, че това ме плаши. Всичко ще направя, само не ми викай!

Бавно преброих до пет.

— Другият профил, моля.

— Не ме напускай! Аз още те обичам, Джек. Моля те, не си отивай… Съгласна съм да се върна при теб. Знаеш, че щях да се съглася.

— Начално зареждане!

— Значи това е краят, така ли? Това ли искаш?

— Да, дявол да го вземе!

— Машината подсмръкна.

— Сбогом, Джек. Поздрави майка си от мен. Ние с нея така добре се разбираме… — След това гласът изви: — О, моля те, прегърни ме…

Натиснах бутона и ръчно задействах процедурата за начално установяване. Гласът спря по средата на нещо, напомнящо хълцане, а аз вбесен изчаках да се появи другият.

— Казах ти — самодоволно се обади той.

— Това не беше никакво шибано „Маце“ — все още кипейки вътрешно, се оплаках аз.

— Така е. Това бе първоначалната идея, но в един момент на Мал му писна и така този профил се изроди в „Бившата приятелка“. Радвай се, че не се превърна в „Бившия приятел“ — онзи, който кисне в кола пред дома ти до среднощ, краде ти пощата и после те изпреварва навсякъде. Нямаш избор, брат ми, вързан си с мен, докато Мал не оправи нещата.

— Мал е мъртъв — осведомих го аз.

Настъпи тишина.

— Мъртъв? — повтори машината.

— Да. Някой го е пречукал.

— Защо?… Защо ще прави някой такова нещо?

— Точно това се опитвам да разбера. Ще ми помогнеш ли, или ще продължим да си лазим по нервите?

— Ще ти помогна. Господи… Какъв удар!

— Да. Сега искам да разбера дали полицията знае за Мал, защото ако е така, аз не мога да използвам информационната им мрежа.

— Не разбирам.

— Има смисъл да се регистрирам като Мал, защото така мога да се представя вместо него и да използвам допуска му до секретни материали. Но ако го направя, а те знаят, че той вече е мъртъв, може много бързо да ни се стъжни. — Все още се чувствах непривично да разговарям с някой, който звучи точно като мен. Беше прекалено близо до това да говоря сам със себе си… с всичките му последици. — Поне на мен, разбира се. Ти ще си останеш на сигурно място вътре в компютъра.

— А не мога ли само да проверя списъка на мъртвите?

— Не. Ако полицаите са научили за Мал, първата им мисъл ще бъде, че някой го е похарчил заради неуредени сметки. Така че те ще прикрият случилото се, поне докато не разберат каква е историята.

— Ясно. Добре, какво ще кажеш за тази идея: разбивам заявката за включване към мрежата на десет пакета и ги изпращам поотделно през десет анонимни сървъра 3 3 Възел в (локална) компютърна мрежа, който предоставя на другите възли достъп до мрежовите ресурси — Б.пр. ? Междувременно изпращам агент да наблюдава активността на сървъра за регистрация при пристигането на пакетите. Подушим ли нещо нередно, спираме оттук изпращането на останалите пакети.