Майкъл Смит - За подмяна

— Ти ли го премести?

— Че кой друг? Започваше да мирише.

— Окей — примирих се аз и тръгнах заднишком към вратата.

— Е сега вече ще му пръсна тиквата — информира плъшокът, но едрият мъж съжалително изцъка с език.

— Не, няма да го направиш — набий най-сетне това в главата си.

Дребосъкът пъхна пистолета си в колана и разкърши рамене.

— Добре, тогава аз и Марти можем да го скапем от бой, окей? — Той погледна за разрешение към негъра, а аз започнах да се питам каква ли е йерархията тук.

Марти не изглеждаше въодушевен от перспективата и явно изпита облекчение, когато големият мъж поклати глава:

— Можеш да опиташ, само че пичът е Светлоок, а доколкото знам от опит, тези хора си падат малко луди.

Той ми намигна и съсредоточи вниманието си върху задачата с разпределянето на дозите наркотик. Плъшокът позеленя. Марти бе отстъпил крачка, а когато се обърнах към него, отстъпи още една. Минах между тях и излязох от апартамента.

Върнах се в жилището на Мал и се замислих какво да предприема. После забелязах нещо и бавно се приближих до онова място на стената, където Мал държеше окачени снимките. Дръпнах завесата и подозренията ми се потвърдиха.

Малката изложба беше изчезнала. Дъската все още си висеше, покрита с дупчиците в местата, където беше забождал снимките, но и тях, и бележките до тях, ги нямаше. Пуснах завесата.

Кой ли бе направил това? Едва ли беше Мал. Той просто не бе имал време за такова нещо, преди да го убият. А и защо да го прави? Беше полицай. Такава му беше работата. Имаше право да окачва на стените си каквото пожелае. Тогава кой?

Онзи, който бе почистил.

А може би се бе случило по-рано? Когато намерих Мал убит, последната ми мисъл би била да проверявам дали дъската със снимките си е все още на стената. Дали Суедж бе чула някой да къса набодените върху дъската неща?

Което и от двете да бе, възникваха следните въпроси: първо, защо да се премахват следите от онова, върху което Мал бе работил, и второ, имаше ли това нещо общо с мен?

Знаех отговора на втория въпрос: нищо!

Но в такъв случай убийците не бяха дошли за мен. Може би точно Мал е бил набелязаната от тях жертва.

Запалих цигара и останах загледан през прозореца, докато не я изпуших. Трябва да съм мислил, макар че по-скоро ми изглеждаше като гонене на мухи от парче месо. След това заключих вратата, за да не бъда случайно обезпокоен, и претърсих апартамента на Мал. Не целия, разбира се — само шкафовете биха ми отнели месеци. Интересуваха ме местата, където един полицай би скрил нещо.

Не намерих нищо, даже компютъра му. Погледнах нагоре и видях леко отместената плоскост в тавана — входът към мястото, където Мал се бе опитал да скрие резервните, преди да отвори вратата на убиеца. Скривалището, което хората, които го бяха премахнали, не бяха успели да открият.

Стъпих на един стол и отместих панела. Изтеглих се на мускули в тъмнината и поседнах за миг, провесил крака в стаята под мен. Не виждах нищо, но знаех, че правя каквото трябва. Мал беше потаен мръсник — когато играеше покер, винаги държеше картите залепени до гърдите си. Станах и тръгнах като зомби, лутайки се в тъмнината, разперил ръце в търсене на ключ за осветлението. Накрая го намерих — едно шнурче. Дръпнах го и една гола крушка светна и хвърли сенки из целия таван.

Беше изненадващо подредено — съвсем не в стила на Мал. До едната стена имаше грижливо подредени кашони — доклади от аутопсии и други документи, копия на разпечатки от полицейски файлове. Очевидно незаконно притежавани, но пък Мал би поел подобен риск само ако бе надушил нещо. От другата страна имаше малко бюро и на него бе компютърът. Чекмеджетата бяха празни. Всичко бе чисто и лъскаво, сякаш Мал бе подредил нещата съвсем наскоро. Компютърът му беше старият, с познатата ми приставка за връзка с мрежата Матрикс, включена отзад. До него лежеше скенер със собствено запомнящо устройство — „диджипик“.

На стената над бюрото бяха закачени фотографии. Сред тях три мъртви жени: фотоувеличенията показваха, че са без очи.

Неуточнени поражения на лицето.

Отпуснах се тежко на стола пред бюрото и установих, че неволно преглъщам. Насилих се да се концентрирам върху снимките само на трите жени и на нищо друго.

Три убийства, плюс още едно в ранните часове на днешния ден, за което той бе прекалено мъртъв, за да научи. И може би… направих справка с листчетата, забодени под снимките. Не, не е знаел и за вчерашното — бил е прекалено зает с мен и резервните. Пет убийства за десет дни — до едно с един и същи почерк.