Майкъл Смит - За подмяна

Най-лошото бе, че не се налагаше да бъде така. Щом учените бяха в състояние да клонират цели тела, защо не се опитаха да клонират крайници, когато възникнеше необходимост от това? Разбира се, това би било по-скъпо и не така удобно, а нали цената и удобството са новите богове в мудния ни век на разцвет в науката. И още нещо: започнеха ли да изработват „частите“ по поръчка, реалните хора щяха да чакат по-дълго, преди да са в състояние да държат отново чашката за вино с изящество. А така… резервните части бяха подръка и само чакаха.

Не ми трябваше много време, за да разбера в каква клопка се бях наврял сам. Когато санитарите изведоха за пръв път Нанюн от тунела, едва се сдържах да не се нахвърля върху тях и в последния миг съумях да превърна скока си в преструвка, че се опитвам да помогна — опит, който за щастие остана игнориран. Годините минаваха, а ситуацията се влошаваше, защото всъщност нищо не можеше да се направи. Буквално нищо. Осмелях ли се да създам проблеми, щяха да ме изхвърлят, без да им мигне окото. „СейфтиНет“ ме притежаваше. Те ми даваха подслон, те ме хранеха, те ми плащаха заплата. Дори моята ownCard на практика беше тяхна. Загубех ли работа, това би означавало начало на проблемите, но това бе най-малкото ми безпокойство.

Истината бе, че ако престанех да бъда оператор във Фермата Роноук, някой друг щеше да дойде на мое място. Някой, който нямаше да им помага, който пак щеше да ги затвори в тунелите и щеше да превърне вкуса от свободата, която им бях дарил, в най-горчивия спомен на живота ми. Това щеше да бъде човек, който щеше да заключи тунелите завинаги, но може би щеше да измъкне един следобед насила Суедж, Джени и някои от другите, да ги изнасили и да ги хвърли обратно върху телата на онези вътре. Защото човек никога не знае на какво са способни повредените малки мъжлета, оставени без контрол. Моралът във висша степен се крепи на това, че си под наблюдение — останеш ли сам, той е склонен да избледнява и да се изпарява без следа. Ратчет знаеше историята на един оператор, който в една дълга, студена и самотна нощ откачил и започнал да играе на руска рулетка с резервните. Дръпнал два пъти спусъка, когато пистолетът бил насочен към главите на двама от тях, но още първия път, когато трябвало да изпробва своя късмет, съдбата решила, че спусъкът трябва да удари на пълно. Говори се, че парче от куршума все още е забито в стената на единия тунел и че когато намерили тялото му, един от резервните дооблизвал останките във вече оглозгания череп.

И аз бях чувал за оплаквания от санитарите, че ръцете на някои резервни били останали без нокти, а пръстите им представлявали разръфани, окървавени чуканчета, че понякога вътрешните им органи били натъртени до степен да бъдат напълно неизползваеми, че по кожата им имало следи от рязания и изгаряния, необясними от гледна точка на официално разрешеното.

Може би трябваше да бъдат наемани специални екипи от професионалисти, които да се грижат както следва за резервните. Клиентите на „СейфтиНет“ несъмнено мислеха, че се постъпва точно така. Но как щеше да се отрази това на печалбата? Хората понякога са склонни да мислят, че когато дадени решения се вземат на основата на финансови съображения, това е своеобразна проява на обективна управленческа мъдрост. Не е така, разбира се. Защото подобна практика оставя вратата широко отворена за възникването на ужасни ситуации, които почти не се различават от умишлените прояви на безчовечност и жестокост.

Не знам, може би щях да се чувствам прекрасно, ако се бях ограничил да върша работата, за която ме бяха наели, а именно да си стоя мирно и да оставя дроидите да се грижат за добитъка. Но аз не го бях сторил и след като започнах другото, бе станало невъзможно да зарежа нещата ей така. Истината бе, че бях загърбвал шанса много пъти през живота си. Но всеки път, когато го направиш, част от теб остава там, отсечена от останалото ти същество. И тази част продължава да съзерцава миналото, гневно го гледа с надежда то така и да си остане, и разбираш, че моментът е безвъзвратно изгубен, едва когато настоящето започва да посивява и избледнява. Около теб се надига миризма, мека всепроникваща миризма, която именно заради това се изплъзва от вниманието ти. Но другите хора могат да я доловят и точно това обстоятелство ти пречи да разбереш какво всъщност става около теб. Така преставаш да разбираш настоящето. Веднъж и завинаги.

Когато Дейвид загуби пръстите си, аз му помогнах да седне и му обясних защо са му причинили тази мъка. Говорих и усещах аромата на „Джек Даниелс“ в дъха си. В един миг го погледнах и видях в очите му себе си, изкривения си образ, отразен в сълзите. За пръв път от половин година изпитах необходимост от рапт… от каквото и да било, стига да ми помогне да забравя онова, което болката в очите му събуди в душата ми. Аз бях най-близкият заместител на родителя, който му е било писано някога да има, и точно аз трябваше да му обяснявам защо е в реда на нещата някакви хора да идват, когато си пожелаят, и да режат от тялото му! Бях честен, стараех се да говоря спокойно и се опитах да му внуша, че съм на негова страна, но колкото повече говорех, толкова по-ясно си спомнях за моя баща.