Майкъл Смит - За подмяна

Няколко месеца по-късно се запознах с Хена. Стана по време на едно парти на 110-и. Мал бе уредил да ни поканят — резултат от срещите му по служба с група живеещи над простосмъртните, — така че се облякохме малко по-прилично, скочихме на експресния и се понесохме в търсене на забавление. Не бих казал, че началото на вечерта ми донесе кой знае какви приятни изживявания. Спомням си, че в един момент ми се стори, че сме се натикали в скапан апартамент на лоша улица на 38-и. Може би си внушавах, но реших, че са поканили двама ни с Мал като екзотични плашила. Реагирах по възможно най-конструктивния начин — натрясках се до козирката.

Към десет вечерта бях официално свален на по-ниско стъпало от еволюционната стълбица. Появи се някакъв тип в костюм, изслуша напъните ми да свържа две-три разпознаваеми думи в смислени изречения, отхвърли без замисляне правата ми да бъда причислен към Homo Sapiens и ме рекласифицира като низша растителна форма. Трябваше да попълня необходимите формуляри — беше безкрайно унизително.

Тогава забелязах Хена, заговорих я и в крайна сметка вечерта беше спасена. Тя бе висока и стройна, с хладни зелени очи, приятно дългокрака и независимо от моето състояние нямаше как да не забележа, че е едновременно интелигентна и красива. На свой ред тя бе склонна да игнорира както обидчивостта ми, така и уискито по вратовръзката ми, да намери поне част от онова, което казвах, за по-скоро интересно, отколкото агресивно. В края на партито си тръгнах залитайки с телефонния ѝ номер в джоба си.

Месец по-късно тя се пренесе от 102-ри в новия апартамент, който наехме заедно на 61-ви — финансиран в началото основно благодарение на нейната заплата. Преживяхме кризисния първоначален период, установихме, че се харесваме, и две години по-късно се оженихме. Мал бе кумът. Дойдоха родителите на Хена, държаха се вежливо — по-късно реших, че са били ледено вежливи — и ми трябваха години, за да науча с каква омраза са посрещнали вестта, че дъщеря им ще се омъжва за мен. Бях беден, бях неопитен полицай и със сигурност не идвах от над линията. Всичко това си беше техен проблем, а не мой, но все мак те бяха майка и баща на Хена. Една нощ, не много преди да бъде убита, Хена случайно ми разкри колко силно са мразили своя зет и тогава разбрах колко голяма жертва е направила тя, за да бъде с мен, и колко малко ѝ бях дал в замяна. За миг, за един кратък миг, осъзнах в какво съм се превърнал, но след това изхвръкнах от апартамента, за да прекарам следващите няколко часа при жената, с която бях започнал да спя.

Първите три години от брака ни бяха щастлива мъгла. Хена твърдеше, че е доволна и че ме обича, и дните се изтъркулваха един след друг. Открих, че имам нюх за полицейската работа и че тя е важна за мен. Правех всичко по силите си, за да ме назначат в отдел „Убийства“. Хена се примиряваше с все по-честите ми закъснявалия, с отсъствията ми за по цяла нощ, дори с тревогата, че след някоя от тези нощи мога и да не се върна. Говорехме си, усмихвахме се, излизахме и вършехме много неща заедно. От време на време се скарвахме за нещо, спорехме кратко и яростно, но общо взето живеехме добре.

Истината бе, че аз не бях влюбен в Хена достатъчно, поне до момента, когато стана много късно. Грижех се за нея, не ми беше безразлична, обичах я, но не чувствах в сърцето любов, дори в деня, когато ѝ направих предложение.

Мислех, че съм изпитал истинската любов още на осемнайсет години. Казваше се Фий и бяхме прекарали две години заедно, преди връзката ни да се разпадне. Тя имаше усмивка като котка пред камината и още помня ужаса от мисълта, че може да ме напусне. Представляваше неудържима природна стихия — крясък на съществуването с гъста медночервена коса и огромни кафяви очи. Гъвкава неуморима жена, която вечно се носеше нанякъде и ме подканваше да я настигна. Кожата ѝ беше веднъж гладка, друг път грапава, а косата ѝ висеше на миши плитчици почти до кръста. Любенето с нея можеше да се оприличи на прелестна пътна катастрофа, която те оставя изумен и без дъх. За нея това не бе упражняване на секса, а функция на съществуването ѝ, физическа реакция, неудържима като кихване и първична като страха.

Няколко седмици след раздялата ни се озовах в Междината — бях гневен, нещастен и не виждах къде другаде бих могъл да отида. Прекарах там над две години и този период от живота ми ме промени завинаги. Когато се върнах, Фий вече я нямаше. Видях я само веднъж след това, и то много години по-късно.