Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Реза се обърна към ослепелия Бу, докато Виктор обикаляше неуморно из празното фризерно отделение, без сам да знае какво търси. Оръжие? Но нямаше по кого да стреля. Никой не беше допускал, че „Арк“ може да се нуждае от далекобойни оръжия.

И никой не беше мислил и че нещо на повърхността на Небо ще се опита да ги убие. Виктор се чудеше дали някой от совалката е оцелял. Най-вероятно всички бяха мъртви, както вероятно всеки момент щяха да бъдат мъртви той и Реза, и Бу.

После му мина една мисъл. „Арк“ имаше едно сериозно оръжие, разбира се…

Той хукна към Реза, която се опитваше да намери нещо, за да превърже очите на капитан Бу, и извика:

— Ние сами можем да взривим антиматерията!

Реза го погледна неразбиращо.

— Радиацията — обясни той. — Ако взривим антиматерията, радиацията ще изгори половината планета.

Тя го гледаше невярващо. Но не се наложи да му отговори. Капитан Бу отговори вместо нея.

— Остави на мен, Реза — каза той и гласът му прозвуча съвсем нормално. Той се изправи, сложил ръце върху изгорените си очи, пое си тежко дъх и каза: — Не бъди глупак, Вик. Преди всичко не можем да отидем до командния пулт. Там няма никакъв въздух. Второ, не трябва да взривяваме планетата.

Виктор не можеше да гледа ужасните очни кухини.

— Но поне ще им го върнем! — каза гневно той.

Бу поклати глава.

— Не можем да разрушим цялата планета. Най-многото, което можем да направим, е да им покажем, че сме опасни… и какво ще стане, ако те решат, че населението на Нюманхоум трябва да плати за този наш акт? Какъв шанс би имало то срещу нещо като тези лазери?

— А какъв шанс има сега? — отговори троснато Виктор.

— Не много голям — отвърна тихо Бу, — но по-добър от този, който имаме ние тук. Въздухът няма да съществува вечно и няма начин да се махнем оттук.

— Значи сме мъртви!

Бу го погледна с незрящите си очи. Виктор отклони поглед — капитанът почти се усмихваше.

— Мъртвите — каза той — могат да бъдат замразени.

— Какво?!

— Фризерите все още работят, нали? И дори и сляп все ще мога да прибера вас двамата.

— Капитане! — извика Реза. — Не! Какво ще се случи с вас ?

— Точно това, което ще се случи и с вас, ако не направим нищо — отговори спокойно капитан Бу. — Замразени вие имате шанс да оцелеете до… — Той вдигна рамене. — Във всеки случай да оцелеете известно време. Не се тревожете за мен. Капитанът е длъжен последен да напусне потъващия кораб… и във всеки случай аз съм вярващ, разбирате ли. Господ е обещал на вярващите спасение и вечно блаженство на небесата. Знам, че Той казва истината. — Капитан Бу се намръщи от болка и после каза делово: — Моля! Вие двамата, извадете подготвителните камери и останалата фризерна апаратура и ми покажете къде се намират. Мисля, че ще мога да свърша останалата работа пипнешком.

— Сигурен ли сте? — попита скептично Реза, но Виктор хвана ръката ѝ.

— Ако капитан Бу не успее, по-лошо от това ще стане ли? — попита той. — Ето, Бу. Това е лейката, а това тук са газовите дюзи…

После оставиха слепия пипнешком да свърши работата. Корпусът на стария кораб от време на време се разтърсваше от нови удари. Това беше единственият им шанс, но Виктор знаеше, че тази надежда е…

Бавното приближаване на „Арк“ не изплаши материалното копие на Небо. Все пак във Файв беше вградена система за предупреждение и той наблюдаваше нещото много внимателно.

Имаше достатъчно време за наблюдаване. След като малката му флота беше пусната по ненасочен полет — наистина ненасочен, защото тя нямаше никаква цел, просто я изпрати надалеч — Файв почти нямаше работа.

За него това не беше проблем. Файв не се отегчаваше. Беше му много добре да не върши нищо. Той просто чакаше на своята бавно изстиваща малка планета и наблюдаваше потъмняването на звездите, тъй като техните енергии бяха изразходвани за създаване на гравитационни частички, които движеха звездния куп. Файв нямаше много „чувства“, но притежаваше нещо като общо чувство на задоволство от изпълнение на първата част на своята задача. Понякога се чудеше дали е предвидено да има и втора част. За Файв актът на „чудене“ не означаваше тревога или размишление, или терзание за възможностите; беше повече като саморегулиращ се термостат, който непрекъснато проверява температурата на обработваната партида, или борсов агент, който преглежда купчинката поръчки преди да приключи деня, за да се увери, че няма неизпълнени. Файв беше уверен, че ако Уон-Ту иска от него нещо друго, сигурно ще му каже.