Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Можем да се опитаме да разберем нещо за онази аномална радиация например — отвърна сериозно Ланди.

— Защо? И какво?

— Нали точно за това трябва да се отиде на Небо: за да се разбере какво. — Ланди изглеждаше малко напрегнат. — Не знам какво. Само знам, че там става нещо, и то може би е важно.

— Но… — Виктор поклати глава. — Какъв е смисълът? Дори ако другите ти разрешат да закараш „Арк“ там, искам да кажа? През облачната покривка не може да се види нищо.

— Имаме радар. И ако и той не помогне, бихме могли… — Той се поколеба, после продължи. — Винаги бихме могли да пуснем група на повърхността и да разберем.

— Но… но… но нашата задача е да прехвърлим гориво на „Мейфлауър“, а не да се стремим да задоволим нечие любопитство!

— Ние вече изпълняваме тази част от работата — посочи Ланди. — А след като я свършим, в двигателя на „Арк“ ще има останало гориво. Не можем да го прехвърлим! Тъй като е в двигателя, прехвърлянето му е твърде опасно. Така че когато свършим онова, за което дойдохме… можем да гласуваме.

— За какво? Да откараме „Арк“ на Небо?

Ланди вдигна рамене.

— Ти си планирал това от… отдавна? — попита Виктор.

— Откакто го предложи Реза — отвърна спокойно Ланди. Реза! Виктор го зяпаше с отворена уста. Ланди продължи: — Сега въпросът е ще си държиш ли устата затворена, докато свършим с прехвърлянето на горивото?

— Не знам — отвърна отчаяно Виктор.

И наистина си държа устата затворена. Не каза нито дума. Яде храната, която бяха донесли — рибата се оказа много костелива, но изпечени, яйцата от костенурка бяха чудесни — и през цялото време наблюдаваше жена си и се чудеше какви други изненади са скрити в тази добре позната му глава.

Петият двойник на Уон-Ту нямаше истинско име. Това не беше толкова важно. Когато Уон-Ту се обръщаше към него, той беше просто материалното копие Файв 31 31 Five (англ.) — пет. — Б.пр. . Все пак Файв беше доста важен за останалата част от човешката раса на Нюманхоум, защото тъкмо той бе онзи, който бе поел ангажимент към опърлената малка планета, която хората от Нюманхоум наричаха Небо.

Макар че според стандартите на Уон-Ту Файв сигурно беше много малък, примитивен и глупав, той беше способен да върши всичко, което му нареди Уон-Ту. Можеше дори да разбере как да върши неща, които Уон-Ту никога не си беше направил труда да разбере.

Има една човешка история, която описва доста добре такава ситуация. Проблем: армейски лейтенант има задача да издигне на пилон флаг дълъг четиридесет стъпки, а разполага с въже само двадесет стъпки и никакви подемни механизми. Как го прави? Отговор: вика най-високия по чин военнослужещ и му нарежда: „Сержант, издигни този флаг“.

По същия начин Файв, когато получаваше нареждания от Уон-Ту, упражняваше вродената си изобретателност и ги изпълняваше.

Трябваше да започне почти от нищо, защото нямаше опит в този странен вид среда (той изобщо нямаше опит, разбира се, освен онзи, който Уон-Ту беше имплантирал в паметта му). Файв не се плашеше от странните качества на тази „планета“ (твърда материя!). И „атмосфера“! Той разбираше достатъчно добре концепцията за газ, но специално тези газове бяха толкова невероятно студени — едва ли повече от осемстотин или деветстотин градуса по скалата на Келвин). Освен това задачата да обработва материя съвсем сам всъщност никак не беше лека. Имаше толкова много видове материя. А съществуваха и онези неща, наричани „елементи“, и всичките молекулярни комбинации и изотопни вариации, и взаимодействия. Работата опреде лено беше неприятна. Но някой трябваше да я свърши това беше нареждане на Уон-Ту.

Първото нещо, което Файв трябваше да свърши, като започнеше с контрола на магнитните и електростатични сили и техния ограничен (но достатъчен) запас на гравитационни частици, беше просто да копае. Трябваше да извади достатъчно големи количества материя — лошо сортирана, пълна с неща, които Файв изобщо не желаеше — от повърхността на планетата (и от някои места доста дълбоко под повърхността) за сепариране в основни градивни блокове, които му трябваха; нарече ги „руди“. За да отдели различните видове полезни неща от рудите, той изобрети уред, който хората може би биха нарекли вид масспектрометър: изпарената материя преминаваше през сито от сили, които издърпваха атомите в съответствие с теглата и характеристиките им и ги отлагаха един по един (но много бързо!) в „контейнери за съхранение“ до времето, когато Файв щеше да стана готов да ги комбинира и да им придаде необходимите форми. А му трябваше материя с толкова различни форми! Трябваха му рамкови антени, за да локализира, да хване и автоматично да следи различни съседни звезди, с които трябваше да се носи в същата посока. Трябваха му камери да помести силите, които щяха да ги движат; трябваха му сензори, за да е сигурен, че се движат в правилна посока; трябваше му отделен вид антена, за да поддържа връзка с господаря си, Уон-Ту.