Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Какво кара слънцето да гори?

— Не гледай дълго в него, Таня — предупреди я Виктор. — Не е добре за очите. Преди няколко години много хора си повредиха зрението, когато… — Той се поколеба. Не искаше да завърши изречението: „Когато всички поглеждаха през няколко минути към слънцето и се чудеха дали ще изригне като толкова много съседни звезди и ще ни изгори.“ — Когато дойдохме на Нюманхоум — завърши той. — Време е да си лягаш.

— Но какво все пак го кара да гори? — настоя тя.

— Всъщност то не гори — отвърна Виктор. — Не както гори обикновен огън. Това е химическа реакция. Сливане ни водородни атоми и превръщането им в хелиеви атоми.

Таня каза гордо, за да покаже, че е разбрала:

— Искаш да кажеш, че ако взема водород от бутилката и… и тогава какво трябва да направя? За да получа хелий, имам предвид.

— Всъщност не би могла да направиш нищо. Не по този начин. Необходима е много енергия, за да могат протоните — протонът е тежката част от водородния атом, ядрото — да се слеят. Те са с положителен електрически товар, помниш ли? А положителните електрически товари какво правят?

— Отблъскват се — отговори доволна Таня.

— Правилно, мила! Затова, за да се сближат, трябва сила . Това е трудно да се направи. Но вътре в една звезда като земното слънце или нашето слънце — всъщност като всяка звезда — звездата е толкова голяма, че се свива и свива.

Поколеба се, чудейки се доколко Таня ще може да разбере обяснението на термоядрения цикъл. Но за щастие тя, изглежда, следеше всяка негова дума.

— Разкажи ми, татко — настоя тя.

Не можеше да откаже на дъщерята на Ланди, когато му казваше „татко“.

— И така — започна той, вдигна глава и видя Реза да идва към тях с бебето на ръце и с другото, още неродено, издуващо с всеки изминат ден все повече корема ѝ.

— Почти е време за вечеря — предупреди го тя.

Виктор си погледна часовника и каза:

— Само няколко минутки. Преди малко сложих зеленчука, но ако искаш, можеш да извикаш екипажа.

— Първо ми разкажи, татко — помоли Таня.

— И така — каза Виктор, — има някои усложнения. Мисля, че точно сега нямаме време да ги обясним. Но ако можеш да направиш четири протона да се слеят и превърнеш два от тях в неутрони… помниш ли какво е неутрон?

Таня отговори, като внимаваше в произношението на трудните думи.

— Неутронът е протон с добавен един електрон.

— Точно така. Тогава получаваш хелиев атом. Два протона, два неутрона. Само че масата на хелиевите ядра е по малка от сумарната маса на четирите водородни ядра. Следователно остава известна маса…

— Знам! — извика Таня. — E е равно на m по c на квадрат! Излишната маса се превръща в енергия!

— Точно така — потвърди доволен Виктор. — Това кара слънцето да гори. Сега ми помогни да сервираме вечерята.

Когато стигнаха до вратата тя повдигна глава.

— Татко? То някога ще спре ли да гори?

— Искаш да кажеш дали ще изстине? Не и през нашия живот — отвърна Виктор уверено, без да знае, че лъже.

И така пътуването протичаше абсолютно идеално чак до края… но краят не беше идеален.

Беше ужасен.

Може би Реза не трябваше да се опитва да насочва ръкава със зърно към трюмовете с бебето на ръце. Операторът на палубата беше нов и не можа да нагласи ръкава където трябва; Реза остави бебето да бутне вироглавия ръкав…

И бутна много силно, загуби равновесие и падна. Падна само от два-три метра, и то върху зърно — но това беше достатъчно. Когато Виктор изтича при нея, тя стенеше, а зърното под нея беше почервеняло от кръв.

Заведоха я в болницата да спасят бебето. Роди се преждевременно, разбира се, но въпреки това беше здраво момиченце и имаше всички шансове да оцелее. Също и Реза — но щеше да мине доста време, докато се възстанови.

Тя определено не трябваше да участва в следващото пътуване с мъжа си и децата. Когато дойде майка ѝ и Реза пъшкаше от болки и се оплакваше, тя, изглежда, реши, че вината е изцяло на Виктор. За пръв път той помисли за Роз Макган като за тъща. Прие всички обвинения.

— Не трябваше да я взимам с мен — призна тъжно той. — Слава Богу, че все пак ще се оправи.

— Бог — каза презрително Роз Макган. — Какво знаеш ти за Бог?

Виктор я погледна, почувствал, че по някакъв начин е изпуснал нишката на разговора.

— За какво говориш?

— За Бог — каза тя твърдо. — Защо не се ожени за Реза както трябва? В църква? Със свещеник?

Виктор примигна от изненада.

— Искаш да кажеш Фреди Стокбридж да ни венчае?