Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Така когато завърши проекта си по преместване на звездите, той отдели малко време да наблюдава какво става с тях. Достави му удоволствие да види как неговите материални аналози бяха изпълнили задачите си. Всичките избрани от него звездни купове сега бяха в движение и скоростта им нарастваше. Всяка от звездите в тези звездни купове леко потъмняваше — съвсем естествено, тъй като част от енергията ѝ отиваше за изработване на гравискалари, вместо за излъчване на светлина и топлина. Всяка звезда носеше със себе си планети, луни, комети и астероиди, хванати в неудържимо гравискаларно движение. Неговите пет материални аналога бяха все още тук. Той можеше да говори с тях и да им дава по-нататъшни инструкции, ако имаше такива. В момента те се бяха забавили до състояние на стендбай в очакване на времето, когато програмата им щеше да изиска отново да влязат в действие.

Освен това проектът очевидно беше успешен! Уон-Ту с радост установи, че неговите войнствени роднини са видели онова, което искаше да видят, и са направили точно това, което очакваше да направят. От петте звездни купа, които Уон-Ту беше запратил по техния път, два вече бяха напълно унищожени от един или друг от неговите колеги, всяка отделна звезда в тях разкъсана на части. Два други бяха атакувани. Това развесели Уон-Ту. Очевидно някой от тях беше достигнал до желаното от него заключение, че той е на някоя от бягащите звезди, та да се махне по този невероятен начин. Е, скоро щяха да се откажат от това. Системите, управлявани от първия и четвъртия му двойник, вече бяха история, а тези от третия и петия улучени — макар не съвсем с първоначалния ентусиазъм — и несъмнено също скоро щяха да загинат.

Проблемът беше, че наблюдението на успешното изпълнение на проекта не му беше така интересно както бе първия път — точно както е с хобито при хората. Уон-Ту беше започнал да се отегчава.

И да се чувства самотен.

Когато повече не можеше да понася самотата, първия, на когото се обади, беше Фт. Фт беше доста безопасен противник — ако наистина беше противник, — защото не беше нито толкова силен нито толкова умен. Уон-Ту го беше направил в края на усилията си да си създаде компания, по което време вече беше разбрал опасностите от правене на точни копия. Разбира се, дори умствено непълноценните му копия можеха да се развият по начини, които той не беше планирал, но Уон-Ту не мислеше, че трябва да се страхува от Фт.

В случая нямаше значение какво мисли той. От Фт нямаше отговор; нито от него, нито от някой от другите двама, които също мълчаха.

Това даде на Уон-Ту малка почивка. Единият от тях, Пукети, едва ли беше по-опасен от малкия Фт. Но другият от мълчаливата група беше Мром и той беше доста различен. Уон-Ту го беше направил втори, веднага след Хейг-тик, и макар че беше започнал да внимава колко от себе си влага в своето потомство, Мром стана с проницателност и сила, не много по-малки от тези на самия Уон-Ту. Мром беше много добър — почти колкото Уон-Ту — в пазене на мълчание, докато няма добра цел, която да вземе на мушка.

Уон-Ту започна да се чувства неспокоен.

Отново се опита, този път с най-тъпия и най-слабия от всички, Уон-Уон-Уон, но той също не отговори. Във всеки случай, разсъждаваше Уон-Ту, той едва ли се криеше и чакаше. Нещо трябва да му се бе случило. Уон-Уон-Уон се беше опитал да се свърже с Уон-Ту и тъй като той не му отговори, сега имаше голяма вероятност Уон-Уон-Уон вече да не съществува. Това ядоса Уон-Ту — кой от потомството му можеше да е толкова подъл, та да убие бедния Уон-Уон-Уон?

Отговорът беше: всеки. При достатъчно основание той самият би го сторил.

Уон-Ту продължи — предпазливо — и от време на време получаваше по някой отговор.

Когато свърши разговорите с онези, които отговориха, знаеше съвсем малко повече отпреди. Меререт и Хгуман казаха, че били шокирани от факта, че някой може да направи такова нещо. Същото казаха и Флум-епит, Горк и Гхум-еки, но добавиха, че подозират самия Уон-Ту.

Разбира се, всичките влагаха в казаното своите индивидуални особености. Защото имаха индивидуални особености — Уон-Ту ги беше направил по такъв начин. Беше им придал произволно някои черти — нещо от статистиката на произволните числа, подобно на земните математици. Флум-епит беше шегаджия, Хтам отегчителен, Горк бъбривец, ако му се удаде случай да говори. На Уон-Ту му отне много време да се отърве от Горк и тогава остана онзи, от когото най-много се плашеше.

Хейг-тик беше неговият първороден и най-много приличаше на него.