Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Нюманхоум вече не беше рай. Той определено ставаше по-хладен. Сезонът за земеделска работа на Южния континент стана по-къс и това сложи край на пролетната пшеница и продължително зреещата соя. Дневното облекло се смени дори и в града: вече не се носеха целогодишно шорти и ризи. Вместо тях се носеха дебели пуловери и обувки и ако не беше геотермалната вода от кладенците — все повече и повече всяка година, тъй като колонистите предвиждаха нарастване на потребността от тях както за енергия, така и за топлина — домовете им щяха да са студени.

Небето се беше променило ужасно. Звездите се бяха свлекли по краищата му и бяха променили цвета си. В едната посока бяха определено синьо-бели, в другата жълтеникавочервени, а между тях се простираше все по-нарастваща зона без никакви звезди освен няколкото, пътуващи заедно с тях.

На тринадесетия рожден ден на Куин — тогава тя беше на възраст еквивалентна на седем земни години — баща ѝ току-що се беше върнал от Коледния остров с кораб, натоварен с евакуирани: архипелагът повече не беше годен за обитаване от човешки същества. Той имаше голямо желание да присъства на рождения ѝ ден, но го бяха забавили бури. Пътуването беше неприятно: високи вълни, триста души бегълци, натъпкани в пространство, предвидено да побира не повече от една четвърт от тази бройка, и повечето от тях през по-голямата част от пътя страдащи от морска болест. Когато корабът влезе в пристанището на Хоумпорт, валеше сняг и целият град беше покрит с бяла пелена.

Виктор веднага се прибра и намери Куин да прави снежен човек с братовчедчетата си. Леля ѝ стоеше до нея. Сега Едуина беше млада жена със свое семейство. Те се целунаха, но Виктор се намръщи.

— Не очаквах да те видя тук — каза той. След като Едуина се беше оженила за Били Стокбридж, ученика на Пал, двамата бяха емигрирали на Южния континент, където имаше нужда от работници за пробиване на геотермални кладенци.

— Спряха проекта — обясни Едуина. — При тази бърза промяна на климата той няма да може да осигури навреме енергия за спасяване на посевите.

Виктор сдържано кимна. Южният континент беше първият населен район на Нюманхоум, който изпита последиците от изстиващото слънце. Зимата настъпи рано. Огромните земеделски земи бяха плодородни както винаги, но когато настъпи убийственият студ, земеделските стопанства умряха.

— Къде е Реза?

— Приберете се като ви стане студено — извика Едуина на децата, които само кимнаха, без да вдигнат глави от работата си.

— Реза ли? — продължи Едуина. — О, Джейк дойде да я вземе преди два часа. Посещават опреснителния курс на татко. Мисля, че и Били е там.

Виктор се намръщи. Разбира се, на Джейк Ланди трябваше да се припише някакъв статут — можеше ли да се нарече семеен приятел? Е, във всеки случай на някои членове на семейството, тъй като той беше баща на едно от децата на Едуина. („Обаче наистина е прекалено активен“ — помисли си Виктор.) Беше съвсем нормално да наминава, за да види дъщеря си, но Виктор знаеше, че той отново прекарва част от времето си и с майката на неговата дъщеря.

— Какъв опреснителен курс? — попита той.

— На татко. Води опреснителен курс по космическо пилотиране. Не, този път не астрофизика; казах пилотиране. Използват старите тренажори.

— За какво? — попита изненадано Виктор.

— За какво друго могат да се използват тренажори, ако не за упражнение по космическо пилотиране? — попита саркастично сестра му. — Във всеки случай не ме разпитвай. Ти знаеш повече от мен по тези въпроси, а това е просто идея на татко.

Виктор трепна от презрителния ѝ тон. Едуина винаги беше била татковото момиче. Винаги бе вземала страната на Пал Сорикейн срещу Виктор — вероятно защото бе твърде малка, за да знае какво ставаше, когато майка им умря.

— Мислех, че харесваш идеите на татко… независимо какви са — каза той колкото се може по тактично.

— Това не ми е работа, нали? — отвърна тя и повдигна рамене. — Смятам, че децата вече трябва да се прибират. — Каза го малко раздразнено. — Веднага след залез слънце ще отпразнуваме рождения ден на Куин. Ще ти бъда благодарна, ако дотогава се занимаеш с децата, за да подготвя всичко.

— Разбира се — каза Виктор и я погледна изпитателно.

Тя се изчерви и каза гневно:

— О, по дяволите! Те могат да правят каквото си искат, но не съм длъжна да го харесвам. Какъв е смисълът? Това, което става, е очевидно Божия воля!

Онова, което Виктор наистина искаше да прави, беше да разбере какъв е този „опреснителен курс“, но тъй като беше рожденият ден на Куин, в края на краищата това трябваше да почака. Като добър баща и вуйчо той взе Куин и трите малки деца и ги заведе да разгледат кораба, който беше в пристанището.