Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Хората на Нюманхоум обикновено не мислеха много дали са щастливи; бяха свикнали с планетата — дори и онези, които си спомняха Земята. Планетата беше достатъчно добра, както се бяха надявали, и по-добра, отколкото се бяха страхували. На Нюманхоум нямаше такова нещо като „континентален климат“. Най-големият континент беше по-малък от Австралия и приличаше на тлъста въпросителна. Нямаше и сезони. В новия си календар бяха изоставили идеята за „месеци“; годината разделиха на зима, пролет, лято и есен с петдесет дни във всяко деление, но между зимата и лятото имаше по-малка разлика, отколкото между две последователни седмици в повечето климатични зони на Земята. Наклонът на оста само от шест градуса и почти кръговата орбита премахваха сезоните; Нюманхоум приличаше повече на Хаваите, отколкото на Чикаго или Москва.

По-късият ден също помагаше за мекия климат. Нощта не беше достатъчно дълга, та планетата да се охлади толкова, колкото Земята, така че това още повече намаляваше екстремните температури. Денят на Нюманхоум беше близък до двадесет и четири часовия ден на Земята, така че дори хората, които бяха възрастни при кацането, отдавна бяха пренастроили денонощния си ритъм.

На Нюманхоум имаше много местен живот, но нито едно местно животно, което да съперничи на човешките същества и техните домашни животни. Имаше неща, които почти изглеждаха като животни, защото се движеха през деня — но през нощта пускаха корени. Имаше неща, които ядяха други неща като земните сапрофити 20 20 Растителен организъм, който няма хлорофил, живее по мъртви организми и се храни от тях. — Б.пр. и месоядни растения, но всички извършваха и фотосинтеза.

Някои от растенията бяха топлокръвни или с топъл сок, а някои от подвижните ядящи обичаха да ядат топлите. Това беше опасно за колонистите. Ако някой от свободно бродещите хищници, особено морските, намереше спящо човешко същество, много вероятно щеше да се опита да го изяде. Хищниците пробождаха жертвата си с нещо кухо като рог и инжектираха храносмилателни сокове, после, когато получената супа бе готова, я изсмукваха. Този процес не действаше на човешките същества. Тяхната плът беше устойчива на лизисните 21 21 Лизис — разрушаване на клетъчната структура на тъканта под въздействие на ферменти. — Б.пр. ензими на хищните растения, във всеки случай след първия един или два сърбежа човешката жертва се събуждаше. Хората обаче можеха да получат адски болезнени рани и понякога дори умираха.

Понякога умираха и поради други причини. Населението на Нюманхоум беше младо и малко умираха. Но се случваше. Удавяния. Злополуки. Дори един-два пъти имаше голям скандал за убийство и едно самоубийство. Но Нюманхоум беше добър към своите колонисти. Разбира се, хората се състаряваха рано от тежката работа, а имаше и инвалиди от по-старите, излезли от криогенните камери, което ограничаваше трудоспособността им; иначе хората бяха доста здрави. Единствените заболявания бяха онези, които бяха донесли със себе си, но годините на селекция, терапия и профилактика бяха намалили и тях.

До първата седмица на зимата на тридесет и деветата нюманхоумска година на колонията.

Бедата настъпи без предизвестие.

Реколтата беше най-богатата досега на Южния континент. Докато корабът се товареше, Виктор и неговият първи помощник-капитан Алис Бегстайн наеха една кола и отидоха да изследват високата част на Южния континент отвъд земеделските земи. Корабният готвач — един от другите любовници на Алис — предпочете да не участва в това пътуване, така че тя и Виктор спяха заедно и си прекарваха добре — макар Виктор тайно да си фантазираше, че в леглото му е Мари-Клод. На половината път до дома видяха заедно с тях към пристанището да плува упорито едно наутилус 22 22 Вид главоноги мекотели, които се срещат в топлите морета. — Б.пр. фон нойман. Беше едно от първите, събрало достатъчно метал, за да включи рефлексите си за връщане. В спиралната раковина, изглежда, имаше поне петдесет камери.

— Трябва да е поне десет тона — предположи Алис. Виктор кимна. Десет тона ценен метал, изсмукан от термалните извори на дъното на Великия океан — какъв смисъл да разработваш мини, когато можеш да изпратиш автомата и той да свърши работата вместо теб? А трюмовете бяха пълни със зърно. И колонията растеше. И се усвояваха нови земи — о, нещата наистина се подреждаха чудесно !

Така си мислеха до последния момент преди да пристигнат в Хоумпорт.