Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Общо взето той беше доволен, че отново е в открито море.

Дори това обаче не беше така вълнуващо, както някога. Когато за пръв път излезе в морето — щом стана достатъчно голям, за да върши работа на възрастен, всичко беше вълнуващо ново. Отидоха на места, където никога не бе стъпвал човешки крак. Посетиха острови, на които развъдиха земни червеи, насекоми, водорасли и растения, както и разсади, от които се надяваха един ден да израстат гори и градини. После, след няколко нюманхоумски години, се върнаха на островите да развъдят второ поколение риби и птици, и малки млекопитаещи, а няколко години след това и няколко лисици, които да спрат прекомерното размножаване на зайците, и овце, за да започне производството на храна. Той беше много млад, за да го включат в разпръскването на минерали в почвата на някои от островите, така че да могат да виреят земни култури, но помагаше в копаенето и пресушаването на блатата. Веднъж дори участва в една експедиция на стотици километри по морския бряг, когато един изследовател си счупи крак в джунглата и трябваше да го измъкнат от гъстата, приличаща на папрат нюманхоумска растителност.

Всичко това беше през годините му на чиракуване. Сегашната му работа беше да командва един от гигантските кораби, превозващи зърно от новите ферми на юг за нарастващия град на Северния континент. Храната за хората на Хоумпорт можеше да се отглежда и по-близко до града и наистина се отглеждаше. Но разчистването на гъстата растителност на Северния континент беше трудна работа. И по-лошото беше, че на практика не можеше да се изчисти. Основното местно пълзящо растение беше по-упорито и от кудзу 19 19 Азиатска лоза, използвана за фураж, сериозен бурен в южната част на САЩ. — Б.пр. , кореновата му система достигаше до дванадесет и повече метра и то направо съсипваше нивите с пшеница и соя.

В един момент градският съвет реши, че ще трябва да построят нов град или няколко градове в по-горещия, по-влажен юг. Местоположението на първия град, Хоумпорт, беше избрано отдалеч, от изображение, получено от сонда, и след набързо направени проучвания от командването на „Арк“ — първите заселници бяха насочили вниманието си към влизане в орбита и бяха допуснали малка грешка. Но подобно на много други грешки, тя се увековечи. Всяка нова сграда ставаше поредната причина градът да остане на мястото си. Зданията не се местят лесно.

Зърното обаче можеше да се пренася доста лесно. Океанът беше общо взето спокоен, а преобладаващите ветрове — достатъчно силни да издуват платната, без в същото време да вдигат големи вълни. Нямаше и айсберги, защото нямаше лед. Имаше малко други кораби и почти никога наблизо; много малко бяха и рифовете и плитчините. Всъщност през следващото едноседмично плуване нямаше да има дъно, по-плитко от триста метра. Сигналите от оставените на орбита междузвездни кораби им даваха по всяко време точното им местоположение, така че между пристанищата екипажът беше само почетен.

Така че Виктор и неговите помощник-капитани правеха онова, което правеха всички на Нюманхоум, когато имаха свободно време; гледаха телевизия, главно препредавани от корабите на орбита програми от далечната Земя. (Това не ги караше да изпитват носталгия по Земята. Гледането на истории за престъпления и насилия и пренаселени градове ги караха да се чувстват благодарни, че не са там.). Или правеха още бебета. Или избираха предавания от третия кораб, „Ню Аргози“, закъснял поради разправии по финансирането, но вече на път — и очакван с огромно нетърпение! На него имаше безброй неща, които им липсваха — дори пиана. И една подводница, и дори цяла инсталация с предварително изработен спътник, захранван със слънчева енергия, за производство на повече антиматерия — колко неща биха могли да направят!

Или учеха.

За Виктор, след като чу какво е решил съветът на Хоумпорт, учението стана най-важно. Половината от времето си прекарваше на машината за обучение, като минаваше многократно основите на орбиталния преход, ръчното управление на космически кораби и небесната механика. Не вярваше сериозно, че някога, когато оборудването пристигне, ще лети в космоса дори като помощник за организиране на производството на антиматерия. Но дори и минималният шанс си заслужаваше да се бори. Той дори си опресни знанията по любимите на баща му специалности — астрофизика и космология. Това никога нямаше да бъде важно за него, но го направи за всеки случай. Беше сигурен в това — погрешно, както се оказа по-късно — но сигурен . Беше интересно.