Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Ще ти помогна да занесеш децата у дома, ако искаш.

Реза не възрази. Фреди изглеждаше раздразнен, но си отиде. Двамата заслизаха със спящите деца на ръце. Виктор носеше по-голямото, а Реза — бебето Джен. Известно време мълчаха, после Виктор попита:

— За какво е този курс по астрофизика?

— Не е точно за това, което каза баща ти — отговори кратко тя, погледна го любопитно и смени темата. — Целият си изгорял от слънцето. Какво правиш на кораба, излежаваш се по цял ден на палубата, за да станеш неотразим за жените? Ще хванеш рак на кожата.

Виктор не ѝ позволи да му отклони вниманието и попита:

— Мислиш ли, че като знаеш по какво се различава една звезда от типа Волф-Райе от обикновена O-звезда, това ще ти помогне да станеш пилот-космонавт… след двадесет години?

— Може би — отвърна сериозно тя. — И може да не са двадесет; на „Аргози“ има готови за полет совалки и те съвсем скоро ще излетят.

— Обаче чак когато „Аргози“ дойде — присмя ѝ се Виктор. Така говореха всички, когато нямаше нищо, което наистина да желаят: надяваха се на безграничното богатство на третия кораб. — Защо мислиш, че си нямат свои пилоти?

Тя вдигна рамене.

— Ние имаме и наши совалки. Когато пуснат фризерите, ще имаме гориво и за тях. И във всеки случай… — Тя се поколеба, после продължи: — Във всеки случай мисля, че е добре за баща ти да прави нещо. Той, хм, той напоследък много пие.

— Знам — каза хладно Виктор. А после добави: — Това си негова работа.

Реза не каза нищо. Продължиха да вървят мълчаливо известно време, после Виктор каза колебливо:

— Мислех, ако си свободна тази вечер…

Тя спря и го загледа, прегърнала спящото бебе.

— Днес е четвъртък, така че трябва да е мой ред, така ли? Твоята приятелка на кораба не може ли да те направи щастлив?

— Само казах…

— Чух какво каза. — Тя отново тръгна. После се съгласи: — Е, защо не. В края на краищата днес е рожденият ти ден.

Изпомпването на зърното от трюма на кораба и натоварването на новия товар за Южния континент отне осем дни. Виктор трябваше да наблюдава всичко, особено последния товар — четиринадесет стелни крави и един млад бик.

— Кравите страдат ли от морска болест? — попита Алис Бегстайн доставчицата.

Жената избърса потта от челото си.

— Не знам. Очаквате ли бурно море?

— Надявам се не, но никога не се знае.

— Е, тогава ще разберете — каза мрачно жената. — Във всеки случай, ако има буря, ще е по-добре да ги завържете. Може да паднат и да си счупят крак.

— Явно пътуването ще е приятно — отбеляза Алис. А после, когато излязоха в открито море и тя беше на мостика до Виктор, каза: — Шан питаше за теб.

— О, да — каза Виктор, съсредоточен върху избирането на курса. — Съжалявам. Искам да кажа, исках да го видя, но… как е той?

— Учи се да говори.

— Това е чудесно — каза виновно, но доволен Виктор. — Поеми вахтата. Ще видя как е долу. А след това ще включа обучаващите машини.

Подновеният разговор за космически полети беше интересно събитие от престоя му на сушата, но като цяло Виктор не беше щастлив. Тревожеше се за семейството си. Майка му сигурно работеше твърде много, а баща му…

Пал Сорикейн вече не беше онзи мъж, който бе на „Ню Мейфлауър“. И много пиеше. „Причината за това е болката от липсващия крак“, каза си Виктор. Но Реза беше казала — не направо, с нежелание и след като беше мълчала известно време и само защото никога не го лъжеше, — че курсът по астрофизика бил само занимавка. О, приказките за скорошно започване на космически полети — може би — били доста верни; съветът ги гласувал като приоритет със средна важност. Но истинската цел на курса била просто да се даде на Пал Сорикейн да прави нещо. Виктор лично беше видял, че машините извършват по-голяма част от истинското обучение. Те бяха много по-търпеливи от баща му — и по-приятни. Особено с младите ученици, които никога не бяха изучавали астрофизика. Обучаващите машини не можеха да бъдат отблъснати от сърдити тийнейджъри нито да бъдат измамени с ласкателство. Вероятно по-младите ученици научаваха нещо от курса, но другите — е, всички обичаха Пал Сорикейн и бяха готови да изтърпят известно неудобство, за да му доставят удоволствие.

Изпита болка от мисълта баща му да бъде взет на подбив .

Изпита и известно раздразнение от Реза. Макар да бе доволна той да е с нея, тя не изглеждаше особено развълнувана от вниманието му. И изобщо не се опита да скрие от него (пак тази проклета честност!), че около нея има други по-внимателни — и по-често.