Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Тя поклати глава.

— Ако са ни приели за членове на Кралското дружество, ще научим. Междувременно онова, от което колонията наистина се нуждае сега, е храна. Ако нещо се появи, обади ми се… на Южния континент.

И беше заминала. Пал Сорикейн събра няколко ученици да му помагат в такива проекти като създаване на каталог на съседните звезди, за да им дадат по-добри имена от онези, които им бяха дали на Земята.

После го вдъхнови друга идея и той убеди съвета да отклонят малко усилия и да отлеят няколко стъклени заготовки с малък коефициент на разширение, и нареди на учениците си да шлифоват едно огледало. Работата отне безкрайно много време, но когато беше завършена и стъклото бе монтирано в тръба, Пал Сорикейн и неговият клас имаха истински телескоп, с който да наблюдават шестте съседни планети, близките няколко десетки звезди и най-големия от астероидите.

Разбира се, от астрономическа гледна точка това беше доста безсмислено. Истински астрономически наблюдения можеха да се извършват само с оптиката на движещите се по орбита стари кораби, която още беше идеална. Малкото членове на екипажа все още там горе обаче безцелно командваха микровълновите генератори, превръщаха се бавно в човекоподобни маймуни и не си правеха труда да поддържат сензорите — но те всъщност не се нуждаеха от никакво поддържане. Дори на Земята астрономите в Херстмосьо, Англия, рутинно командваха уредите на Канарските или Хавайските острови дистанционно — телескопите не се нуждаеха от човешка ръка за контрол. Но Пал Сорикейн беше решил да накара учениците си да наблюдават небето. Макар че огледалото на 30-сантиметровия телескоп далеч не беше съвършено и небето над хълма, на който беше монтиран, често да беше забулено от облаци, учениците му поне можеха да излязат от купола и с невъоръжено око да наблюдават звездите и планетите, които малко преди това бяха наблюдавали по-огромни и по-ярки отвътре.

А имаше хубави неща за наблюдаване. Зловещата червена Нергал винаги беше интересна — хилеше се злобно и вдъхваше страхопочитание през телескопа. Три или четири астероида се виждаха и с невъоръжено око, ако знаеш къде да гледаш — и ако имаш силни очи. Винаги си струваше да се наблюдават труповете на бившите избухнали звезди, просто за да ти напомнят да размишляваш за техните загадки. Имаше и двойни звезди, голям брой комети, една газова мъглявина осветена отвътре от новородени звезди — Пал Сорикейн обичаше да ги гледа и да предава своите чувства на учениците си.

Когато Виктор стигна запъхтян до обсерваторията, никой не използваше телескопа — не и посред бял ден. Класът не беше дори в малкия купол. Събрани около една машина за обучение отвън — екранът ѝ бе покрит за защита от слънчевата светлина — десетина души разглеждаха диаграма от звезден тип на Херцшпрунг-Ръсел 18 18 Диаграмата сравнява яркостта на една звезда с нейната температура. — Б.пр. с цветове на дъга.

Реза седеше с кръстосани крака на едно одеяло до Били Стокбридж. Това беше неприятно. Не беше по-доволен и когато видя в класа Джейк Ланди. Виктор не обичаше Джейк Ланди още от ученическите години, когато се срещнаха за пръв път и Ланди като по-голям понякога беше поставян да контролира по-малките и нерядко ги биеше. Това чувство се засили, когато Джейк, малко по-голям от Виктор, бе успял да спечели една от силно желаните от него работи на самолетен пилот, вместо да работи на кораб. Освен това (не беше тайна) Джейк Ланди беше баща на по-голямото дете на Реза — не че това имаше нещо общо с чувствата на Виктор към Джейк, разбира се.

Когато Виктор се приближи до групата, баща му спря лекцията си само колкото да отправи към него една комбинация от приветствено кимване и безапелационен жест да седне. Виктор седна достатъчно близко до Реза, така че тя да може да му говори, ако иска, и все пак достатъчно настрана, за да покаже, че не търси разговор. Тя му се усмихна разсеяно и се върна към урока.

Бащата на Виктор не изглеждаше добре. Макар че изкуственият му крайник беше високотехнологична протеза толкова близко до истински крак, колкото можеше да бъде една протеза, докато се движеше около машината за обучение той накуцваше, а гласът му беше дрезгав, когато обясняваше естествената последица от звездните типове, описани от Херцшпрунг и Ръсел преди столетия. На Виктор му се стори, че ръцете му треперят. Но после се съсредоточи върху лекцията и когато тя свърши и Пал Сорикейн попита за въпроси, вдигна ръка и попита: