Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Ще подпиша твоята петиция — излъга го Виктор. — Реза горе ли е?

Фреди само вдигна рамене и се върна към молитвеника си.

— Много ти благодаря — отговори Виктор раздразнено. Мислеше да намине при родителите си, които поне щяха да си спомнят, че има рожден ден, но беше любопитен какво прави Реза и защо е оставила неговото бебе на детегледач — и при това на Фреди Стокбридж.

Единственият начин да разбере това беше да я попита, така че, все още раздразнен, той се затътри нагоре по хълма.

Там имаше тълпа — поне пет-шест хиляди души. Капитан Бу Венгза стоеше върху покрита с флаг трибуна и държеше реч, макар че повечето хора седяха на острата трева, ядяха и изобщо не го слушаха. Речта, изглежда, беше за електроцентралата. Реза не се виждаше никъде.

— … тази чудна геотермална електроцентрала — говореше капитан Бу — ни снабдява с електроенергия вече една година и, с Божия помощ, ще продължи да ни снабдява и през следващите хиляда години. За нас това е Божи дар, приятели, неограничена енергия от геотермалната топлина под краката ни. Слава на името Му! И нека благодарим също на уменията и усърдния труд на нашите другари, които не пожалиха себе си и създадоха това напълно автоматично технологическо чудо, което ни подава потока от енергия, излъчван до нас от „Ню Мейфлауър“…

Виктор послуша няколко секунди — не много заинтересован, макар и малко изненадан да чуе от устата на стария капитан толкова набожни слова — после престана да слуша. Видя една млада жена с бебе и я сбута с лакът.

— Валери? Виждала ли си Реза?

Младата жена го погледна.

— О, здравей, Вик. Не. Не е ли с онези ей там, дето строят дансинга?

И посочи с брадичка една група, строяща дървен подиум. Виктор ѝ благодари с кимване и каза:

— Ще отида да проверя.

Докато вървеше между насядалите по тревата към подготвящите дансинга, гласът на капитан Бу го следваше от високоговорителите:

— … и те обещаха по това време следващата година всички наши криогенни камери да бъдат на това място заедно с генератори за втечнен газ за зареждане на нашите совалки, така че героичните ни приятели в орбита над нас да могат да имат законно полагащата им се редовна почивка…

Сред хората, които строяха дансинга, също я нямаше. Виктор дръпна най-близкия работник, когото познаваше, и попита:

— Уен, виждал ли си Реза?

Младият човек примигна.

— Мисля, че е в обсерваторията.

— В обсерваторията ! — учуди се Виктор. Винаги беше мислил за „обсерваторията“ като едно твърде безсмислено хоби на баща си. — Какво може да види на дневна светлина?

— Не, те не гледат с телескоп. Тя е на космическия курс. Имат курс по астрофизика за космически пилоти — преди седмици бяха разлепени обяви.

— За космически пилоти? — Виктор неочаквано наостри уши. — Не бях тук!

— Нямаше ли те? — попита Уен. — Мислех, че знаеш. Баща ти го води.

Курс за космически пилоти! Провеждан от собствения му баща! Раздразнен повече от всякога, Виктор бързо се изкачваше към малкия пластмасов купол на върха на хълма. Ако имаше някаква надежда някой отново да излезе в Космоса, защо баща му не му беше казал?

Виктор знаеше, разбира се, че баща му събира няколко души, които все още се интересуваха от астрономия. Не много. Нямаше никаква причина за никого да проявява голям интерес, защото най-вълнуващото нещо в небето на Нюманхоум, изригването на звезди, беше престанало да се случва. За дванадесет нюманхоумски години бяха изригнали осем, а после спряха.

Тогава Пал Сорикейн беше изоставен, защото цялата група изследователи на обектите „Сорикейн-Мтига“ беше разформирована — вече нямаше какво да вършат. Джаханджур Сингх беше привлечен от енергетиците да помага в проектирането на предавателна апаратура за новите колонии на Коледните острови и Южния континент, а Фани Мтига беше заминала на юг със семейството си, за да започне нова кариера в земеделието.

— Не отивай! — беше я помолил Пал. — Ще загубиш квалификацията си! Остани да ми помагаш.

— За какво да ти помагам, Пал? — попита тя съвсем спокойно. — Ако има друго изригване, ще го видя от юг, нали? И ще получа същите данни от уредите на „Мейфлауър“. И освен това тези изригвания винаги са почти еднакви…

— Дължим го на нашата професия! На Земята…

— Пал — каза тя тихо. — На Земята сега сами виждат всичко това, нали? Някои от онези избухвания бяха по-близко до тях, отколкото до нас, а те имат много по-добра апаратура.

— Но ние първи докладвахме!