Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Какви са тези приказки за пилотиране в космоса?

Останалите се усмихнаха снизходително.

— Ако беше стоял в Хоумпорт, щеше да знаеш — отговори баща му. — Скоро от инсталациите за втечняване на газ, които строят за фризерите, ще имаме ракетно гориво. Преди седмици съветът реши, че щом „Ню Аргози“ пристигне, отново ще предприемем космически изследвания. Затова се съгласих доброволно да изнеса един опреснителен курс по астрофизика за всеки, който желае да се подготви за астронавт.

— Защо астрофизика обаче? — попита Виктор. — Искам да кажа защо не нещо по-полезно, като например навигация? — Въпросът му се струваше съвсем естествен и безобиден, но баща му се намръщи.

— Това е моят курс, Виктор — каза той и гласът му прозвуча враждебно. — Ако не желаеш да го слушаш, напусни класа.

Неочаквано се обади един женски глас.

— Мисля, че синът ти е прав, Пал — каза жената и се изправи. Беше Ибитсам Кхадек. Изглеждаше по-възрастна, отколкото си я спомняше Виктор, и доста решителна. — Ние знаем личния ти интерес към теоретичната космология и към така наречените обекти Сорикейн-Мтига — продължи тя и се огледа за подкрепа, — но повечето от нас желаят да отидат в космоса . Да изследват цялата тази слънчева система, за която знаем толкова малко… и това да стане сега. В моя случай, преди да съм станала много стара, за да бъда приета в екипажа на кораб.

Пал Сорикейн изглеждаше изненадан, после възмутен, а след това се начумери.

— Нищо не ти пречи да откриеш собствен курс, Тис — каза той.

Астрономката поклати глава.

— Не трябва да се конкурираме — каза тя тихо. — Трябва да работим заедно, не мислиш ли? Например, когато моят дядо за пръв път описал тази система, той, разбира се, е оценил Енки… — „държи се също като жена — помисли си Виктор — настоява Нюманхоум да се нарича с вавилонското ѝ име!“ — както и повечето годни за заселване планети, но специално отбелязал кафявото джудже Нергал като едно от най-важните за наблюдение. Наш дълг е добре да го наблюдаваме — заради науката!

— Наблюдаваме Нергал непрекъснато — каза Пал Сорикейн. — Направили сме милиони снимки. Уредите на „Арк“ рутинно го наблюдават.

— Не говоря за рутинно наблюдение — почти извика Кхадек. — Говоря за специално наблюдение.

— Но защо Нергал? — попита Джейк Ланди. — Защо да не наблюдаваме Небо? Мисля, че тя дори е по-интересна, защото всички знаем, че се променя! Твоят баща е казал, че в нейната атмосфера почти няма вода, но сега тя е така плътно покрита с облаци, че почти не можем да видим повърхността… защо е така?

— Прав си — заключи снизходително Тис Кхадек. — Разбира се, трябва да изследваме и двете. Но мисля, че трябва да започнем с Нергал… в края на краищата това е първото кафяво джудже, което някой е имал шанса да наблюдава.

Виктор се накани да вземе участие в дискусията, но топлата ръка на Реза го притегли към себе си.

— Виж какво направи! — прошепна тя, докато около тях се водеше спор. — Защо дойде тук?

— Имам толкова право да бъда тук, колкото и ти — прошепна разгорещено в отговор той, а след това добави: — Търсех теб. Аз, хм, мислех днес да прекарам малко време с Джен. Имам предвид, че днес имам…

— Разбира се, че имаш рожден ден — отвърна сопнато тя, изгледа го внимателно, после кимна. — Щом лекцията свърши, се връщам да нахраня децата, а после ще ги доведа тук за фойерверките и танците… ако искаш, можеш да дойдеш.

— Добре — съгласи се Виктор и видя, че баща му е прекратил дискусията и го гледа заплашително.

— Продължаваме с лекцията — каза високо Пал Сорикейн. — Ако някой иска да каже нещо по някой друг въпрос, ще може да го направи след нея. Има ли въпроси относно еволюцията на звездите?

Виктор заведе баща си до вкъщи — помогна му да се прибере, защото изкуственият крак на стареца му създаваше затруднения и освен това той беше изчезнал за момент в купола преди да пожелае да си тръгне. Не беше необходимо Виктор да го пита за причината. Можеше да я отгатне по дъха му.

— Татко! Извинявай, ако ти обърках плановете с лекцията — каза Виктор по средата на пътя.

Баща му го погледна навъсено.

— Няма нищо — отвърна задъхано той и се оригна. Спря да се почеше по бедрото, сложи ръка на рамото на Виктор и продължи да куца. — Вината не е твоя — продължи Пал Сорикейн. — Главно на Тис Кхадек. Тя продължава да се опитва да запали целия клас по любимата си Нергал. — Той трепна. — Имаш ли нещо против да не говорим за това точно сега? Това е трудна работа…