Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Разбира се, татко — съгласи се Виктор, макар и без удоволствие. Беше му трудно като гледа този смален стар човек да си спомни силния мъж със засмени сини очи, който го подхвърляше на ръце на „Ню Мейфлауър“. Когато най-после стигнаха до дома на родителите му, Пал Сорикейн се отпусна тежко на един стол.

Виктор се стресна, като видя върху лицето на майка си досада. Въпреки това тя ги поздрави весело — подаде лицето си за целувка, каза му, че изглежда така, сякаш не се храни достатъчно, намекна, че го чака изненада. Не трябваше да прави догадки за изненадата — знаеше, че майка му е видяла кораба на пристанището и е изпекла сладкиш за рождения му ден.

Но тя изглеждаше уморена и почти стара . Когато Виктор намекна за това, тя му отговори, че просто е имала тежък ден. Двете нови деца и изискванията на работата ѝ отнемаха много от силите ѝ.

— Тежко време е за агрономите — каза тя.

— Агрономи! — повтори изненадано Виктор. — Мислех, че това ти беше само хоби.

— Започна като хоби, Вик — въздъхна тя. — Но се преквалифицирах. Изкарах курсове и… е, изхранването на хората е по-важно от създаването на машини. А сега с новите културни сортове на растения за клониране и тестване всеки път, когато някой планира да създаде нова микросреда, има нужда от всеки, който може да помогне.

— А освен това помага и на мен — намеси се баща му.

Виктор трепна и предположи скептично:

— Преподава в твоя курс?

— Не, разбира се, че не преподава в моя курс. Освен по един начин, може би… искам да кажа, че помага за сваляне на банките данни от „Арк“ и „Мейфлауър“. Благодарение на електроцентралите и фризерите построихме ново хранилище, така че ако нещо се случи с тези кораби…

— Какво може да се случи на корабите? — изненада се Виктор.

— Не знам. Нещо — каза твърдо баща му. — Тогава наистина ще закъсаме. Знаеш ли колко време ще е необходимо да получим отново всичко от Земята? Но ние вече почти дублирахме всички астрофизически файлове тук — завърши той. Изглеждаше доволен. — Беше голяма работа. Знаеш ли, мисля, че това заслужава да пийнем по чашка.

Пийнаха по една — само че баща му пийна две. И Виктор започна да разбира от какво са бръчките по лицето на майка му. Не беше само от тежката работа. Състаряваха я грижите за съпруга ѝ.

Виктор беше доволен от малкото празненство за рождения си ден и компанията на младата Едуина и двете малки деца, но беше още по-доволен, когато си тръгна.

Вече се беше смрачило и танците на хълма бяха започнали. Виктор огледа танцьорите. Бяха в двоен кръг, мъже и жени пееха някаква весела и жива мексиканска песничка, оркестърът от три инструмента — цигулка, китара и барабан — свиреше. Видя Реза във вътрешния кръг, хванала с дясната си ръка ръката на — по дяволите! Той се намръщи. Беше Били Стокбридж.

Но Реза не беше единствената млада жена сред танцьорите. Когато започна следващата мелодия, Виктор хвана една хубава млада тракторнстка и се понесе по дансинга. Обхванат от удоволствието от танца, не забеляза кога негов партньор се оказа Реза. Въртеше я буйно, тя се смееше и се притискаше до него. Танцуваха краковяк — подскок, тракане на токове, пристъпване; играха буйни гръцки танци и бавни израелски танци. Когато Реза пропусна един танц да нахрани бебето, Виктор дори не почувства отсъствието ѝ, но след като танцът свърши, отиде да я види как кърми бебето. Беше му малко неприятно, че Фреди Стокбридж също е там. Фреди не танцуваше. Не четеше и молитвеника си, защото беше твърде тъмно, но Виктор с раздразнение забеляза, че за случая си е сложил свещеническа яка.

Реза вдигна глава към Виктор. Лицето ѝ беше зачервено и щастливо.

— Ей сега ще почнат да пускат фойерверките — каза тя. — Седни до мен, Фреди, донеси ни вино.

Виктор седна на одеялото до нея и загледа как синът му суче гърдата ѝ. После погледна отдалечаващия се Фреди и каза:

— Мислех, че свещениците не трябва да се женят.

— Гледай си твоята работа — сряза го Реза, а после се усмихна и каза: — Е, Фреди не е женен. Просто обича децата. И се справя като бавачка наистина добре.

— Значи не се е метнал на брат си — отбеляза Виктор и от израза на Реза разбра, че трябва да спре. Точно тогава пистолетен изстрел и ахването на тълпата отбеляза първия фойерверк. Фреди се върна с три чаши вино и тримата замълчаха и загледаха фойерверките. Виктор помогна на Реза да завие заспалото дете и да го сложи до вече дълбоко спящото по-голямо дете. Беше започнал наистина да се чувства добре. Фойерверките бяха красиви. А после, когато свършиха, те изиграха последните няколко танца и завършиха със сладкия бавен мизирлау . Мизирлау на гръцки означаваше „любим“. Нито Джейк Ланди, нито Били Стокбридж бяха наблизо, така че той побърза да каже на Реза: