Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Именно тогава, когато Фреди Стокбридж дойде и му предложи да прочете молитва за майка му, се попълни липсващият елемент в загадката за държането на Мари-Клод. Нейният собствен съпруг, онзи забравен мъж, мъжът, за когото Виктор, когато изобщо си спомняше за неговото съществуване, беше мислил с презрителното съжаление на съблазнител към рогоносец — този мъж беше починал само часове преди Амелия Сорикейн-Мемел.

Виктор беше спал с вдовицата още преди трупът на нейния съпруг да изстине.

Но Мари-Клод остана вярна на думата си и не се обърна към Виктор да заеме неговото място. Качи се на първия кораб за архипелага Запад и замина. Месеци по-късно Виктор научи, че се е омъжила за някакъв молекулярен биолог, останал самичък по същото време като нея.

Пал Сорикейн излезе от болницата блед и треперещ, но застана пред сина си достатъчно спокойно.

— Просто не можах да се овладея, Вик — каза той.

Виктор остави чистенето на къщата — най-малките деца отново бяха в дома и той се грижеше за тях — и каза на баща си също толкова спокойно:

— Стига глупости. Пиеш от години. Просто става по-лошо, това е.

Баща му трепна.

— Точно това исках да кажа. Смъртта на майка ти беше последната капка, която преля чашата. От много време не мога да оправя живота си. Без крак… с толкова много работа за вършене… а аз не мога да помогна с нищо. Вик, просто чувствам, че тук няма място за мен.

Виктор се взря в баща си. Никога не го бе виждал да изглежда така — точната дума беше „покрусен“? Не, думата, която най-добре подхождаше, беше „безполезен“. Пал Сорикейн не виждаше никакъв смисъл или цел в живота си.

Виктор вдигна капака на тенджерата с яхния. Вечерята беше готова; щом Едуина се върнеше с малките деца, можеше да се сервира.

— Хапни — изръмжа той и постави чиния пред баща си. Той покорно прие нареждането — отместваше маската си при всяка лъжица. Изглежда, не искаше да продължи разговора. Просто правеше каквото му беше казано, без никакъв коментар.

За сина му това беше ужасно.

— Но ти имаш твоя курс — каза изведнъж Виктор.

Пал поклати глава, без да спира да яде.

— Няма нищо, на което мога да ги науча, Вик.

— Но обсерваторията…

— Виж — каза търпеливо баща му, — всяко от тези деца може да се справи с телескопа толкова добре, колкото и аз. Били дори по-добре. Той контролира инструментите на „Мейфлауър“ от месеци… Направи серия наблюдения на Небо, с които на Земята би могъл да защити докторска дисертация. Има някои доста странни нива на радиация с голяма енергия, идващи оттам… нещо, което не очаквах. И което не мога да обясня. Вече дори не знам къде да наблюдавам. Но Били продължава да работи. Той е много умен. Това ще ти бъде интересно, Вик — ще помоля Били да ти го покаже. Той винаги е готов да ме послуша. Ти знаеш, той се погрижи за мен, когато бях… хм, когато бях болен.

— Яж си вечерята — изкомандва намусено Виктор. Поради редица причини не желаеше да слуша повече за достойнствата на Били Стокбридж.

Поради епидемията всичко беше забавено и объркано. Корабът на Виктор беше разтоварен за рекордно кратко време, но товаренето на машини и химикали за обратния рейс се забави и отплуването се отложи.

В деня преди най-сетне да отплува Виктор се видя с Реза Макган. Тя беше взела както сина им, така и проходилото дете на Джейк Ланди. Всъщност тя се грижеше за двадесет и две деца — работеше като дневна детегледачка.

— Какво стана с космическото пилотиране? — попита я той.

Реза дори не се усмихна. Не беше смешно — не беше необходимо да казва, че сега, когато епидемията беше върнала всичко назад до нивото на биологично оцеляване, очевидно няма да има работа за космически пилоти.

После, без изобщо да го помисли, той се чу да казва:

— Реза, точно преди да умре майка ми каза, че трябвало да се оженя за теб. Каза ми го… и друг.

— Кой друг? — попита сериозно тя и когато той не отговори, добави: — Прави са, разбира се. Трябваше.

Той примигна изненадано.

— Ще ме вземеш ли за съпруг?

Тя помисли за момент, докато пъхаше шише в устата на едно от малките деца, за които се грижеше. После каза:

— Да. Не. Може би. „Да“ най-напред: правенето на любов с различни хора е един вид детска игра. Време е за задомяване и двамата с теб вече сме на възраст да създадем семейство. След това „не“: ти си лапнал по Мари-Клод Петкин още от училище. Няма никакъв смисъл да мислиш за брак, докато не я изхвърлиш от ума си.

Виктор се изчерви. Тя млъкна.