Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Погледнете сега — каза Били.

Виктор се обърна към баща си — той мълчаливо бе вперил поглед в екрана и челото му бе сбърчено от объркване — или безпокойство?

— Гледам — каза раздразнено Виктор. — Нищо не виждам, но… Ей! Онази там не скача ли напред-назад? И онази също… и другите…

— Господи! — възкликна Пал Сорикейн.

Били кимна тъжно.

— В този отрязък от небето намерих двадесет и три звезди, които на блинк-компаратора 23 23 Компаратор за мигане. — Б.пр. показват движение. След доплеровите измервания направих и оптически наблюдения. Доплеровите измервания бяха добри. Погледни пак, Вик. Виж онези в краищата на екрана. Ето тази… — той посочи една голяма точка близко до левия край — и малката тук вдясно. Един момент, ще забавя трепкането.

И когато го направи, Виктор видя, че точката вляво скочи наляво, точката вдясно — надясно.

— Всички се движат навън от центъра! — извика Виктор. — И към него.

— Навън е правилно — каза Били. — Точно затова ви показвам този кадър. Онези, които виждаме да се движат, са най-близките звезди — във всеки случай някои от тях — тези с най-големия паралакс 24 24 Видимо ъглово отместване на предмет, когато се наблюдава от две места, представляващи база. — Б.пр. . Всички се движат.

Виктор го наблюдаваше с видимо смайване.

— Но това не може да бъде!

— Прав си, Виктор — каза баща му зад него. — Не се движат. Но по един или друг начин… адски бързо… съвсем неочаквано ние се движим.

Беше жалко, че нямаше никакъв шанс Пал Сорикейн да се срещне с Уон-Ту, понеже, разбира се, Уон-Ту би могъл да му обясни всичко. Уон-Ту дори би бил щастлив да го обсъди, защото беше доволен от работата си.

След като чрез двойката Айнщайн-Розен-Подолски Уон-Ту видя, че първата група звезди увеличава скоростта си, той спря да се порадва на гледката. „Свърших добра работа“ — мислеше той доволно. И наистина това беше много добра ruse de querre 25 25 Военна хитрост (фр.). — Б.пр. . Беше сигурен, че ако беше видял това, без да е предупреден, първата му реакция щеше да е да стреля по всяка от тези звезди. Веднага, без да помисли дори секунда. Те определено бяха неестествени.

Неговите деца бяха длъжни да направят същото. Може би се опитваха да разберат какво причинява това, но беше много малко вероятно да имат достатъчно близко някакви АРП-системи за бързо проучване и не биха могли да открият неговия материален двойник. Макар че и да го откриеха, нямаше да е толкова важно. Щяха да предположат, че на някоя от онези звезди се намира Уон-Ту — или някой друг — и щяха да стрелят по тях.

Беше толкова добър номер, че го повтори. Ако стратегията да създадеш една фалшива цел е добра, създаването на няколко е още по-добра.

За него това не беше никакъв проблем, но перспективата бе малко скучна. Той обаче не трябваше да го прави лично . Нищо, което Уон-Ту бе направил веднъж, не трябваше да прави втори път, освен ако не искаше да се позабавлява — не и щом като можеше лесно да направи копие на себе си, което да свърши работата. Затова той дублира частите от себе си, необходими за изпълнение на задачата, като един малък „близнак“ вътре в собствената си звезда и го инструктира да повтори процеса с няколко други групи звезди. Защото трябваше да обърка противниците си — и колкото повече, толкова по-добре; нека да има много неща, за които да се тревожат. Във всеки случай това беше съвсем малко главоболие. За Уон-Ту правенето на такива копия от части на себе си не беше по-трудно от копирането на компютърни файлове за едно човешко същество. Той дори не си направи труда да контролира работата на копието, затова не забеляза, че една от групите звезди включва звездата, в която влизаха планетите и светът, който дошлите хора наричаха Нюманхоум.

Разбира се, за Уон-Ту това нямаше да има голямо значение дори и да го знаеше.

После за пръв път от доста време Уон-Ту се почувства достатъчно спокоен, за да помисли за малък отдих. Зачуди се какво се е случило с неговите съседи — бе започнал малко да скучае.

В непосредствена близост не бяха настъпили големи промени. Ако един човек-астроном бе на повърхността на звездата G-3 на Уон-Ту и наблюдаваше небето — ако приемем, че би могъл по някакъв начин да гледа втренчено в струя от йони достатъчно дълго, без да изгори — той би забелязал малка промяна. Би видял, че повечето от звездите на небето на Уон-Ту не се движат видимо нито променят цвета си. Поради тази причина един такъв наблюдател не би забелязал, че някоя от тях е изригнала и се е превърнала в обект „Сорикейн-Мтига“, докато всъщност през последните няколко десетки земни години това беше станало с толкова много!