Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Ти си точно човекът, който ми трябва. Ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, господин Стокбридж — съгласи се веднага Виктор, макар тонът му да не беше толкова категоричен.

— Погрижи се известно време за момчетата, моля те! Искам да кажа, че след малко ние се връщаме във фризера за дълбоко замразяване и… и двамата с Мари-Клод искаме да останем насаме за малко, ако разбираш какво имам предвид.

Виктор се изчерви и погледна настрана, защото наистина разбираше.

— Става ли, Вик? — настоя Стокбридж. Виктор кимна, без да вдига поглед. — Тогава дай ни един час. Два ще бъде по-добре… нека са два часа. Много ще съм ти благодарен.

Виктор провери колко е часът на стенния часовник: 19.26. Без много добри чувства, отчасти заради мисълта да прекара два часа с децата на Стокбридж, но главно поради мисълта за онова, което възрастните Стокбридж щяха да правят през тези два часа, той поведе децата към стаята на семейството си и включи машината за обучение.

— Ще ви покажа къде отиваме — обеща им той.

Фреди го погледна стреснато.

— На небето? Искаш да кажеш, че ще умрем? Госпожа Мей каза…

— Няма да умрете и няма значение какво е казала госпожа Мей — сряза го строго Виктор. — Искам да кажа, че ще ви покажа планетите. Вижте — посочи той, когато на екрана се появи една синьо-бяла планета. — Там ще живеем.

— Знам — отвърна отегчено Били. — Наричат я Нюманхоум, но истинското ѝ име е Енки. Тя е също като Земята.

— Не е точно като Земята. Дните са малко по-къси, а годината е много по-къса.

— Глупости — каза презрително Били. — Как може една година да е по-къса от друга година?

— Все пак е така. Там годините са два пъти повече. — Той се зае да им обяснява повече или по-малко успешно, а те най-напред бяха ужасени, после възхитени.

— Два пъти повече рождени дни! — ахна Били.

— Два пъти повече Коледи ! — извика брат му. — Покажи ни още планети.

Всъщност те не проявиха голям интерес към малката обгорена Небо толкова близко до Слънцето или далечните Мардук и Нини. А когато им показа тлеещата Нергал, тумбеста и черешовочервена, и им каза, че тя е кафяво джудже, те възразиха.

— Не е кафява — възрази Били. — Червена е.

— Наричат я кафяво джудже. Защото е почти звезда, но не съвсем. Виждате ли — продължи лекцията си той, тъй като само преди няколко дни беше слушал обясненията на баща си — звездите имат ядрена енергия, като бомба.

— Какво е бомба? — попита Били.

— Нещо като двигателя на нашия кораб.

— Глупаво е да я наричат кафява, като е червена — каза Фреди. После внезапно попита: — Ти прегръщал ли си майка ни?

Виктор млъкна, неочаквано почервенял от гняв.

— Какво да съм правил?

— Дали си я прегръщал — настоя Фреди. — Госпожа Мей казва, че момчетата прегръщат големите жени, а ти непрекъснато се влачиш след мама.

— Глупаци! — каза гневно Виктор и скръцна със зъби. — Да не съм ви чул да приказвате такива неща!

— Няма, ако играеш на бягаща пътечка с нас — съгласи се Били и се ухили триумфално. — Само че пътечката трябва да си ти.

Вечерята на следващия ден беше официална, прощална за онези, които щяха отново да бъдат дълбоко замразени. Капитан Бу произнесе кратка реч, а главният готвач Сам Броод — всъщност той беше хранително-вкусов химик, но бе също и най-добрият готвач на кораба — направи четири големи торти с глазура, на която беше изписано „До новата ни среща“. Тази вечер Пал Сорикейн беше особено внимателен към жена си и сина си. По време на храненето държеше ръката на жена си, така че двамата трябваше да се хранят с по една ръка, и разказа на Виктор различни истории от астрофизиката. Когато стигна до това как Големият взрив създал само водород и хелий, така че всички останали елементи трябвало да се създадат в ядрата на звездите, които после експлодирали и са разпръснали да образуват нови звезди и планети, момчетата на Стокбридж се приближиха да слушат. И когато той посочи логическия извод от това: „Така вие разбирате, че по-голямата част от вашето тяло… всичкият кислород и въглерод, и азот, и калций, и всичко… всичко това някога е било вътре в една звезда“ — те възкликнаха:

— Ау! Отвратително! Това го няма в Библията, нали?

Пал Сорикейн се усмихна.

— Библията е едно нещо — каза им той с поучителен тон. — Науката — съвсем друго. Но дори учените мислят за небето и ада. Чували ли сте някога Артър Едингтън 6 6 Британски астроном и физик (1882–1944), работил в областта на теорията на относителността и астрономията. — Б.пр. ? Е, той е първият, изчислил каква трябва да е температурата в ядрото на една звезда, за да се синтезират от водорода всички тези по-тежки елементи. Само че когато публикувал изчислените от него температури, някои други учени му казали, че греши, защото не са достатъчно високи, за да се извърши синтез. Тогава Едингтън им казал да отидат и да потърсят някое друго по-горещо място.