Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Вик — каза той прегракнало. — Фермата! Бяхме горе. Всичко е отнесено. Всичко! Всички насаждения! Просто са отмити!

Зад него Манет изкрещя разярено:

— Проклет да си, Вик! Ти ни накара да изкопаем онзи канал и сега той просто разруши всичко!

Когато силата на бурята премина и на изток започна да просветлява, Виктор с мъка се качи горе. Всичко бе вярно. През новия канал право върху малката засадена площ се изливаше бурен поток. Почти всичко беше отнесено. Само няколко най-високи, най-далеч от напоителния канал растения бяха оцелели; всичко друго беше изровено и лъщеше от кал.

— Трябваше да насочим канала към някакъв спиращ бент — каза със съжаление Виктор. — И преди всичко не трябваше да засаждаме на стръмно място като това… не помислих за ерозията. Особено при тази гола почва по стръмното. — Той поклати глава. — Трябваше да се сетя.

— Адски вярно, трябваше — озъби се Манет.

Следващия ден времето беше такова, сякаш никога не бе имало буря: небето беше кобалтовосиньо, слънцето топло, нямаше почти нито едно облаче.

Но следите от бурята не бяха изчезнали. Не беше само стопанството. По улицата на малката колония имаше кафява лепкава кал до глезените. Нищо на колела не можеше да се движи по нея. Дори гилите не можеха да се придвижват — косматите им крака се превръщаха в топки от лепкава кал; хората от жизнената среда пък изобщо не мислеха да излизат.

Въпреки това Балит отиде в комуникационната барака. Виктор го видя и за момент се изненада, но тъкмо говореше с Джерен.

— Ще трябва да намерим ново място за ферма — каза Виктор. — На равно. За предпочитане с някакво било между него и височините, така че ако има порой, водата да се отклони. И достатъчно близко до поток, за да можем да поливаме.

— Не мисля, че днес можем да отидем да потърсим такова място — каза нерешително Джерен.

— Да, земята трябва да изсъхне малко — съгласи се Виктор. — А и ще имаме друга работа. Не мисля, че ще можем да павираме улицата, но може би можем да засадим трева около селото да задържа почвата при дъждове.

— Това можем да направим — съгласи се Джерен, после каза: — Мисля, че Балит ти маха.

Виктор се обърна и тръгна към комуникационната барака. Момчето сияеше от удоволствие.

— Бързо, Вик! Веднага! Току-що получих съобщение от луната Мария!

Виктор предположи, че става дума за поредното нежно изявление от Фрит или Форта, или и от двамата — пристигаха почти всеки ден.

Не беше нито Фрит, нито Форта. Бяха група съученици на Балит, засмени и възбудени. Не бяха в учебен час. Бяха се събрали на нива със светлозелен, здрав на вид разсад.

— Виж, Вик! Направили са, както ти каза — обясни гордо Балит.

— Какво съм казал?

— Че трябва да анализираме почвата. Пели занесе няколко буци пръст и аз помолих съучениците ми да ги вземат като част от проекта.

— Какъв проект? — попита Виктор.

— За Нюманхоум — обясни Балит. — Не само почвата… тя е само част от проекта. Изследвали са я да видят от какво се нуждае, после са внесли необходимите добавки. Погледни разликата!

Виктор го гледаше недоверчиво.

— Един малък клас деца да направи това?

— Не са деца, Вик… те са на моята възраст. Освен това Гримлер им е помогнала.

— Гримлер? Жената на Маркети?

— Да, разбира се. Тя също е там; след минута ще я видиш. И, във всеки случай, не е само моят клас — допълни Балит. — На всички жизнени среди има училища, които изпълняват проекти „Нюманхоум“. Нали питаше за какво са ми всичките снимки, които правя? Половината училища в орбити ги гледат. Всички деца участват в това… ето я и Гримлер!

Наистина беше тя, кльощава и сияеща.

— При следващото си идване Пели ще ви донесе два тона изкуствени торове, Балит. И, о, съобщи ли ви Маркети добрата новина? Момче е — каза тя поруменяла от щастие. — Здраво. Ще има косата и очите на Маркети. Не е ли чудесно ?

— Ще трябва да поздравя Маркети — каза сърдечно Виктор. — Доволен съм, само че… — Той гледаше вече празния екран. — Не мислех, че вече е време…

— О — обади се Балит, — то още не е родено . Искам да кажа, честно, Маркети и Гримлер сигурно искат да се върнат буквално към старите начини, но не и Гримлер да ражда . Не, причината, поради която Гримлер се върна, е Нрина да може да го извади, да го провери за дефекти и така нататък и после да го остави да достигне нормално до термина; ще минат един-два сезона преди да го имат.

Момчето го погледна и попита разтревожено:

— Не си ли доволен от всичко това?