Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Обедът беше чудесен, точно както беше обещал Маркети.

— Извинявам се, че не знам повече за тези неща от Небо, Виктор — каза той, докато наливаше вино. Трябваше да използва и двете си ръце, за да удържа гарафата при голямата гравитация на Нюманхоум. — Всъщност жена ми се интересуваше от тях. За жалост тя се върна с Пели. Наистина много ми липсва… но не мога да кажа, че знае много неща за тях. Просто смяташе, че са интересни.

— Бих искал да говоря с нея — каза Виктор.

— Ще говориш веднага щом се върне. — Маркети отпи от виното си, направи критична физиономия, после засия.

— Да, мисля, че е добро. Балит? Ела седни. Искам да вдигна тост за чудните ти родители.

— Минутка — извика момчето от вратата, после дойде и каза задъхано: — С нетърпение чакам да изпратя тези снимки на моя клас… толкова ще ми завиждат. — После си спомни. — Маркети, ти май искаше да вдигнеш тост?

— За нашите големи артисти Фрит и Форта — каза Маркети и тържествено вдигна чаша. После, когато пиха, добави: — Те са част от причината, поради която Гримлер ти изпрати данните, Виктор. Разбира се, тя също се интересуваше, но би направила всичко, за което биха я помолили Фрит и Форта… всеки от нас би го направил! Видя ли неговата нова танцова поема за котето? Не? Може би тогава сте били на път, но ние гледахме тук предаването. Чудесна е!

— Маркети, знаеш ли, че Виктор танцуваше с Форта? — намеси се Балит.

Маркети примигна изненадано.

— Виктор? Той танцува? Танцувал е с Форта? Ей, това е чудесно, Виктор — каза ентусиазирано той. — Не предполагах. Наистина ти завиждам. Фактически… — Той си позволи една разочарована усмивчица. — По едно време аз самият исках да стана танцьор. Дори се надявах да уча с Форта. Не се получи. Той е достатъчно вежлив да каже, че си спомня за мен, но мисля, че го прави просто от любезност. Страхувам се, че нямам талант освен като любител. И при тази гравитация изобщо не мога да танцувам.

— Виктор може — каза Балит. — Той е израснал тук.

Маркети погледна момчето, после с неочаквано уважение погледна Виктор.

— Наистина ли — учуди се той. — Би ли танцувал някога, Виктор? Може би след като се върне Гримлер? Тя много ще се развълнува.

— Разбира се, че Виктор ще танцува за теб — каза любезно Балит. — Ще ни трябва музика, но аз ще помоля Форта да ни изпрати.

— Чудесно — каза развълнувано Маркети и ако преди това беше гостоприемен, сега беше почти невероятен. Страхотните идеи на Виктор за Небо бяха забравени. Маркети избра най-хубавите плодове за Виктор и Балит и не пожела да яде от тях, докато не се убеди, че те са доволни. Направо сияеше.

— Не е ли чудесно? Дъждът и такава добра компания. И трите неща стават около нас? Не мога да ви кажа колко съм радостен, че сме тук… Ние с Гримлер… имам предвид, когато тя беше тук.

Може би се дължеше на виното, но вероятно имаше и някаква друга причина и Виктор не можа да се сдържи да не попита:

— Как така? Не мислех, че хората от жизнената среда толкова много харесват планетите.

Маркети изглеждаше едновременно горд и смутен.

— Гримлер и аз не сме като всички — заяви уверено той. — Признавам, някои от нашите приятели ни смятат за луди, но… всъщност тук ни харесва. Гримлер казва, че в жизнените среди нещата са прекадено лесни. Там няма никакво предизвикателство . А тук можем отново да съживим цяла планета… ние просто искаме да направим нашия малък принос за осъществяване на това. Така нашият живот ще има стойност, разбираш ли? Сега и тя щеше да е тук, само че…

Маркети се подвоуми за момент, после се засмя и свали синята барета от главата си.

Виктор за пръв път го виждаше гологлав. Балит възкликна изненадано. На челото на Маркети имаше знак за фертилност.

— Вярно е — каза той със същата смесица от гордост и смущение. — Ние с Гримлер решихме да имаме собствено бебе! Не че им има нещо на онези, които прави Нрина — добави той бързо. — Всичко това е много добре за онези, които го предпочитат. Но ние искахме да имаме естествено дете, не предварително програмирано и така… е, и просто го направихме по старомодния начин. Направихме Гримлер, както го наричате вие, „бременна“.

— Поразен съм — призна честно Виктор.

— О, всички са поразени — добави скромно Маркети. — Но ние искаме дете, което да израсте на Нюманхоум и да не трябва да взима хапчета и да му бият инжекции, и… е, да бъде повече или по-малко като теб, Виктор!

В този момент на вратата се почука и се появи Джерен, мокър и с побеляло от мъка лице.