Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Корабът беше тежко натоварен. Декадак също беше на първата совалка с цялата си апаратура за съживяване на трупове и лекуване на онова, което им се е случило — на онези, които можеха изобщо да бъдат излекувани. Там бяха и дядото и бабата на Балит, дошли от своята производствена жизнена среда, комични с временните си мускули, но развълнувани като тийнеджъри.

Совалката трябваше да направи три курса, за да свали целия товар. В трюма на космическия кораб нямаше достатъчно място за всичко. Някои от по-големите, по-груби, по-здрави неща бяха докарани от Нергал привързани отвън за кораба. С цялата тази допълнителна маса пътуването беше бавно и пилотирането трудно. Не караха само клиниката на Декадак за размразяване. Бабата и дядото не бяха дошли с празни ръце, а с тридесет тона оборудване от своята фабрична жизнена среда — основните машини за обработване на суровини, донесени на Нюманхоум от търпеливите фон ноймани. Жената на Маркети, Гримлер, не искаше техният син да израсне в свят без удобства, затова беше донесла, покрай другите неща, три допълнителни колесни превозни средства и малък самолет — най-после хората на Нюманхоум щяха да могат да изследват по-голяма част от своя възраждащ се свят!

За Виктор, потънал в дълбок спокоен сън — Реза спеше на рамото му, — това не беше просто друг ден, това беше началото на нов календар, началото на друг нов живот — и може би, мислеше си той, най-добрият.

През втората година на този личен нов календар човешкото население на Нюманхоум надминаваше хиляда — почти сто от току-що пристигналите от жизнените среди, главно млади — и бебето на Гримлер, родено от епруветка и донесено да се присъедини към тях, и Джерен, намерил си вече жена. През третата година към това население, отново почти удвоено, се присъедини и синът на Джерен; машините, донесени от дядото и бабата на Балит, построиха машини, които също построиха машини, а те произвеждаха превозни средства и помпи, булдозери и кранове, двигатели и уреди. Новите насаждения издържаха най-силните пролетни проливни дъждове и се развиваха, Нюманхоум се самоизхранваше. А през третата година…

През третата година Балит се върна в дома си на луната Мария.

— Само за кратко посещение — предупреди го сериозно Виктор.

— Ще се върна, повярвай ми… — И почти с пристигането си заизпраща съобщения на Виктор: „Ела да ни видиш тук, моля. С Реза, разбира се. Всички ще се радват да те видят!“

И, разбира се, при следващото пътуване на Пели до Нергал Виктор и Реза заминаха с него.

За Реза това беше чудесно ново изживяване. Тя никога не беше виждала елегантните красиви домове на луната Мария — почти не беше виждала и жизнената среда, където Нрина я беше върнала към живот, защото веднага щом се бе почувствала достатъчно добре, бе потеглила за Нюманхоум при Виктор.

Посрещнаха ги повече от хиляда души. Фрит и Форта бяха най-отпред, разбира се, и Балит също. Нрина също беше там — когато тя се притисна нежно до Виктор, той погледна разтревожено Реза; но Реза само прегърна стройната жена и дори да имаше някаква ревност или негодувание, те не се проявиха. Виктор позна някои от останалите — съученици на Балит, някои от приятелите и членове на семействата от празненството на Балит при навършване на пълнолетие — но имаше стотици, много стотици съвсем непознати.

— Имам изненада за теб, Вик — каза гордо Балит и притегли към себе си една стройна млада жена. — Това е Кифена. Помниш ли я? Беше в моя клас, когато ни посети. Ще се женим.

Виктор не си я спомняше от групата шумни приказливи момичета, които беше срещнал в училището на Балит, но тя определено беше хубава малка женичка. Когато я прегърна да я поздрави, се изненада от мускулите на слабото ѝ тяло — подготовка за Нюманхоум? Да, разбира се, какво друго можеше да е? Нали Балит беше обещал да се върне. Естествено нямаше да живее самичък. Виктор усмихнато удари момчето по рамото — не, вече мъжа. И каза:

— Ще бъдете чудесна двойка.

— И ще бъдете много щастливи — допълни Реза.

— Да, знаем, че ще бъдем щастливи — каза момичето.

Виктор примигна от изненада, защото тя не го каза на езика на жизнената среда, а на английски. Момичето се усмихна.

— Трябваше да го науча заради работата.

— Това наистина е изненада, Балит — каза Виктор. — И при това много хубава. Моите поздравления.

Балит го погледна учудено.

— О, не, Вик. Кифена не е изненадата. Кифена е тази, която ще ти каже изненадата… една от изненадите, във всеки случай. Но хайде да тръгваме към къщи. След вечеря ще можем да поговорим на спокойствие.