Фредерик Пол - Планетата в края на времето

И тогава Реза го изненада.

Докато лежеха разголени на леглото в края на един дълъг, уморителен ден тя му прошепна на ухото:

— Спиш ли? — После бързо продължи: — Намислила съм нещо.

— Така ли? — каза той. — И какво?

— Говорих с Нрина, докато бяхме на Мария — каза Реза.

— Така ли? — отново отвърна той, но сега със съвсем различен тон. — Реза, скъпа… Надявам се, че разбираш… искам да кажа, мислех, че си умряла .

Тя постави пръст на устните му и се засмя.

— Скъпи, винаги говориш, когато би трябвало да слушаш — упрекна го тя. — Не се интересувам какво си правил, докато бях мъртва. Само че вече не съм мъртва, а Нрина… Нрина ми каза нещо. Каза ми, че има клетки от двама ни. Каза, че няма значение, ако аз повече не мога да раждам, защото не е необходимо. Щом има образци от нас. И ме попита дали ти и аз искаме…

И спря. Виктор се вгледа в лицето ѝ в полумрака.

— Да имаме бебе — довърши тя.

— О, Господи! — промълви тихо Виктор. После дълго мълча. Бебе! Едно бебе би заместило изгубените Шан и Джен, и Таня, и малката Куин, но все пак… — Ти какво ѝ отговори?

Бузите ѝ бяха мокри от сълзи.

— Казах ѝ, че ще помислим, Вик. И точно сега мисля много усилено.

Когато Форта изпълни новия си танц, цялата колония отдели време да го гледа.

Този Форта беше на милиони километри, на луната около червения Нергал. Но Форта в предаването на живо беше чудесен и танцуваше прекрасно. Виктор със задоволство видя, че в танца има стъпка и поклон, на които го беше научил той. Но в танца имаше нещо повече от това — много повече! — и в това беше геният на Форта; грация и страст, да, а също и кураж и надежда.

Когато свърши, Форта се обърна към камерите и каза задъхано и щастливо:

— Този нов танц посвещавам на озеленяването на Нюманхоум, на моя син Балит и на неговата съпруга Кифена и най-вече на нашите скъпи приятели Виктор и Реза и всички онези, които участват в извършваното сега съживяване на планетата. Желаем им всичко най-хубаво!

Разбира се, след представлението имаше празненство, което продължи до късно. След като то свърши, Виктор, за разлика от Реза, дълго не можа да заспи и накрая излезе на тъмната улица и загледа петте самотни звезди в черното небе.

Самотни…

Какво се беше случило с всичко? Виктор се намръщи към безмълвното небе. После мина покрай комуникационната барака, една от малкото осветени постройки, и тръгна надолу към водата. Зад себе си чу затваряне на врата, но не се обърна. Спря на няколко крачки от брега. Отвъд Великия океан не се виждаше нищо, само тъмнина. Малки вълнички тихо се плискаха по чакъла почти до краката му и с въздишка се отдръпваха.

Зад себе си чу гласа на Балит:

— Помислих си, че си ти. Обадих се на Форта да му благодаря за изпълнението. Едва можа да ми отговори. Толкова е зает, Вик! Каза, че получава покани от всички жизнени среди… покани не само от почитатели, покани от хора, които искат да знаят как могат да ни помогнат тук!

Виктор се обърна, погледна дългия като върлина млад мъж и изръмжа:

— Ами хубаво.

Балит примигна, но продължи ентусиазирано:

— Да, и знаеш ли какво са направили? Три от другите училища са се организирали и са построили нова обсерватория! Този път наистина голяма. Големи огледала и радиотелескопи… ще търсят инфрачервена и гама-радиация и всички онези неща, за които говорим. Форта каза, че дори имали намерение да преместят една от жизнените среди или да изградят нова в орбита около Нюманхоум.

После млъкна, видял, че Виктор не споделя възхищението му, и попита разтревожено:

— Какво има?

Виктор разпери ръце към черното небе.

— Виж — каза той. — Всичко е изчезнало! Цялата Вселена… просто е остаряла и умряла.

— Може би е така — каза Балит след кратко мълчание. — Но не си ли спомняш всичките неща, които ми каза? Онова е там . Това е тук . Нашето слънце не е старо. На него му остава да живее още милиарди години… много повече от цялото време, през което в тази система е съществувал живот.

— Знам — каза уморено Виктор.

— Но… какво значение има какво се е случило с останалата част от Вселената?

— Има значение, че аз не знам какво се е случило — отвърна разпалено Виктор. — И че никога няма да науча! О, чудесно е, че Кифена се опитва да възстанови някои от старите записи и хората започват отново да търсят отговори, и… всичко е чудесно, признавам! Но всичко изисква толкова време . И дори ако някога хората научат какво става на Небо и какво е накарало нашите звезди да направят онова, което направиха… аз няма да живея достатъчно дълго, за да го разбера!