Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Виктор учудено поклати глава.

— Нямах представа — каза той. — Как е станало всичко това?

— С помощта на Балит — каза Кифена гордо. — Не знаеше ли, че той ни изпраща доклади всеки ден?

— Знаех, че прави много снимки, да.

— Снимки за всичко, което се случва! За нас в училище беше толкова вълнуващо да видим… гръмотевици ! И дъждове, и плуване в океана, и облаци, и… всичко. А после, разбира се — каза щастливо тя, — всички се заинтересувахме. Тогава започнах да изучавам начините за съхранение на данни, Виктор. Всички се заехме с такива неща и в другите училища…

Виктор примигна.

— Какви други училища? Аз посетих само вашето.

— Но, разбира се, ние не запазихме докладите на Балит за себе си, Виктор — каза търпеливо тя. — Половината училища на света ги получаваха… във всички системи жизнени среди и на всичките четири луни. Различни групи поеха различни проекти и дори някои възрастни се заинтересуваха.

— Нюманхоум беше най-интересното, което ни се е случвало, Вик — каза Балит. — И, разбира се, с толкова много заинтригувани хора се свърши много работа.

Виктор погледна момчето и каза:

— Виждам. Имате ли още изненади?

— Няколко — усмихна се Балит, натисна няколко клавиша на клавиатурата и на екрана се появи голям обект с форма на торпедо. — Това е от рода на нещата, които ти наричаш машини фон нойман, само че по-голямо — каза той. — То ще замине на Голд.

Реза примигна.

— На звездата?

— Точно така, на звездата… онази, която предполагаме, че има планети. Виктор смята, че машините на Небо може би са дошли от Голд, затова ние изпращаме автоматизиран космически кораб да проучи и да ни изпрати доклад. Разбира се, това ще отнеме време — каза мрачно Балит. — Голд е на почти единадесет светлинни години, а този кораб не може да достигне дори скоростта на светлината.

— Но онези планети наистина не изглеждат обитаеми, Виктор — каза Кифена.

— Така че този кораб е просто за по-голяма сигурност . Има и няколко по-малки… — той отново затрака по клавиатурата и на екрана се появиха три малки торпеда, — които ще обикалят около Небо и ще стоят на стража преди някой отново да кацне.

— Някой отново да кацне !

— О, да — отвърна спокойно Кифена. — Мисля, че ако не друг, аз ще кацна. В края на краищата всички онези машини, изглежда, работят автоматично, нали? Така че трябва да имат някаква банка за данни и контролни системи. А декодирането им няма да е много по-трудно от възстановяването на данните от Нюманхоум.

Виктор я погледна, после погледна Балит. Беше почти зашеметен.

— Нямах представа — каза той. — Не мога да повярвам.

— Повярвай — посъветва го Реза. — Когато няколко милиона млади хора се запалят по нещо, може да се направи много.

Балит им се усмихна и прегърна Кифена.

Не останаха за новия танц на Форта. Не можеха да останат. Съобщенията от Нюманхоум бяха много настойчиви и умолителни — защото макар сега на планетата да имаше няколко хиляди души, единствено Виктор и Реза знаеха как трябва да бъде извършено всичко.

Обаче не се върнаха с празни ръце. В трюма на кораба на Пели имаше четиридесет изкуствени утроби за лабораторията на Декадак, за ускоряване на новите раждания; и генетически подобрени видове кафяви морски водорасли; и специално създадени видове риба, които да се хранят с водорасли. Една от училищните групи се беше заела с проблема за засяване на голия Южен континент и поради това в товарния трюм на кораба на Пели имаше два нови малки самолета, специално проектирани за засяване на трева. Групата на Кифена беше получила тон и половина инструменти за продължаване на работата по възстановяване на изгубените данни от файловете. Балит беше убедил десетина младежи да дойдат да изследват климата на Нюманхоум и естествено те имаха един или два тона собствени метеорологични инструменти. Корабът на Пели отново беше странно обезформен от различни неща, закачени по него, и бяха необходими четири курса на совалката да свали целия товар на повърхността. А после пак се започна работа — трябваше да се изорат нови ниви, за да се изхранва нарастващото население, и да се намерят нови термални източници далеч от Хоумпорт, и да се построят още електроцентрали, да се изградят нови колонии на друго място върху голия свят и да се направи… да се направи всичко , и то бързо.

Всяка седмица от лабораторията на Декадак идваха по десетима новосъбудени хора, за да се включат в работата по изпълнение на голямата задача и, разбира се, полагаха се големи усилия повечето от тях да са жени. На Нюманхоум отново започнаха да се създават семейства. Коремът на високата жена на Джерен беше започнал да се издува — нито Джерен, нито жена му искаха да чакат ред за изкуствена утроба. Бебето на Маркети вече ходеше уверено там, където неговите родители понякога все още се олюляваха. Фризерите още бяха почти пълни; при всеки курс корабът на Пели докарваше нови хора от жизнените среди; и все пак главният елемент в нарастването на населението вече започваха да стават новородените.