Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— Може би е необходим някакъв тор — обясни той. — Минерали или нещо от този род. Ще ми се да се доберем до банките данни. Сигурен съм, че там има всякаква селскостопанска информация.

— Знаеш, че това е невъзможно — отговори грубо Манет.

— Виж, Вик, никой от нас никога не се е опитвал да посади нещо на открито, както са тези растения — миролюбиво каза Джерен.

Виктор мълчаливо кимна. Знаеше, че го чакат да говори. Знаеше също, че най-честният отговор, който би могъл да им даде, бе, че не знае как да им помогне. Дори си отвори устата да го каже, но Балит заговори преди него.

— Виктор ще се погрижи за това — каза уверено момчето. — На луната Мария той ми разказа как хората са отглеждали различни неща във фермите. Нали, Вик? Спомням си, че разказваше за напояване на нивите. И какво беше другото, нещо за развъждане в почвата на земни червеи?

— Е, да — каза Виктор без желание. — Виждал съм да го правят. Но никога не съм…

Видя как слушат с интерес думите му. Дори начупеният Манет го гледаше с надежда.

— Но — поправи се Виктор — аз, хм… — Погледна фермата за вдъхновение и завърши: — Не виждам начин да се поливат тези култури. Някои от растенията изглеждат доста изсъхнали.

— Но нали вали ? — избоботи Манет.

— През последните три седмици валя само веднъж — каза Джерен. — Може би Виктор е прав. Вижте, долу в залива има много вода. Можем да вземем някои помпи от фризера…

— Не! — извика Виктор. — Това е солена вода! Тя ще ги убие.

— О, вярно — каза Джерен разкаяно. — Добре. Има и един поток, който тече от пистата за кацане. Какво ще кажеш за него?

— Защо да изпомпваме вода нагоре по стръмнината? — каза Виктор. — Толкова много вода се изпомпва от района на електроцентралата. Видях да тече по пътеката. Можем да накараме гилите да изкопаят канавки и да отклоним водата във фермата. Или, още по-добре, в по-далечна перспектива можем да изградим нова ферма в ниското, където слиза водата.

Всички го гледаха усмихнати. Балит продължаваше да сияе от особена гордост.

— Казах ви, че Виктор ще знае — възкликна момчето. — Но какво ще правим с наторяването, Вик?

Виктор помисли за момент.

— Ако изпратим проби от почвата на Нергал, някой ще може да направи анализ и ще ни каже какво да правим — отговори бавно той. — Освен това си спомням, че ние развъждахме земни червеи. Не мога да си представя, че някой е оцелял под леда, но може да има във фризерите. Можем да погледнем. Ако не намерим там, може би Нрина или някой друг ще може да ни направи. Трябва да имаме нещо като земни червеи, за да получим добра реколта, защото те правят почвата по-лека и помагат на растенията да растат.

Той спря, защото Балит го гледаше изпълнен със съмнение.

— Какво има? — попита Виктор.

— Има нещо, което не разбирам — започна Балит нерешително. — В училище учихме за отглеждането на растения, но никой не ни е казвал нищо за земни червеи.

Виктор се намръщи, опитвайки се да си спомни какви бяха фермите в жизнените среди.

— Може би в различните жизнени среди почвата се приготвя по различен начин — осмели се да предположи той. — Вероятно имат… сигурен съм, че културите в жизнените среди не растат в обикновена почва. Трябва да има нещо изкуствено… специално… може би с всички минерали и прочие, от което се нуждаят растенията, точно дозирани. Но тук ние говорим за възстановяване на растителността на цяла една планета, Балит. Земните червеи ще свършат това. И… да, ще ни трябват и насекоми. Пчели например. Някои видове растения се нуждаят от пчели, за да пренасят цветен прашец, така че семената да се развият.

Той спря, стреснат от облекчението, което видя на всички лица.

— Казах ви — повтори щастливо Балит.

А Джерен каза гордо:

— Още щом те видях да слизаш от кораба, знаех, че всичко ще се оправи.

Когато корабът на Пели излетя за Нергал, Виктор беше свикнал с най-лошото си поражение… почти.

Не му беше лесно. Разрушените файлове с данни означаваха край на много негови надежди, но мисълта да върне Нюманхоум отново към живот го изпълваше с друг вид надежда. Почти толкова добра. Но не напълно.

Всички около него изглеждаха почти самонадеяни с очаквания за бъдещето, дори Пели. В последния момент преди отлитането Пели успя да откъсне поглед от гилите, които бяха свършили с товаренето на совалката, да удари несръчно Виктор по рамото и да му каже:

— Съжалявам за файловете, Вик. Слушай, ако мога да направя нещо…

— Благодаря ти — отвърна Виктор. — Не виждам какво.