Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Виктор погали отново котенцето и ѝ го подаде.

— Това е най-хубавото коте, което съм виждал.

Тя се усмихна.

— Ще го дам на едно момченце. — После внимателно сложи котето в клетката и затвори вратичката.

Виктор поклати глава учудено.

— Знам, че проектираш деца. Знам, че създаваш интелигентни горили…

— Гили, Вик.

— Добре, интелигентни гили за прислужници. Но не знаех, че можеш да правиш почти всичко, което искаш.

Нрина се замисли за момент, после каза:

— О, не всичко. Някои неща са невъзможни… или бих могла да ги направя, но няма да оцелеят. Но това е най-интересната част от моята работа, разбираш ли. Точно затова ходят на Нюманхоум. Във фризерите на Нюманхоум има цяла биота 52 52 Флора и фауна на определена местност. — Б.пр. . Ние не знаем и половината от онова, което има там. Дори когато има етикет, не можем да сме сигурни какво има вътре, защото са били доста небрежни в архивите. Така че когато имам възможност, аз съпоставям спермата и яйцеклетката… когато мога… или намирам генетичен материал, от който мога да скърпя някое кръстосано същество. Като това.

— Продаваш ги като в магазин за домашни любимци, така ли?

— Не знам какво значи „магазин за домашни любимци“, но не ги продавам, както не продавам и бебета. Ако някой пожелае, му оказвам тази чест и отделям от времето си. Тя въздъхна. — Не винаги се получава. Понякога не мога да намеря нито дори да направя онова, което искат — много от образците са повредени и е ужасно трудно да се възстановят. А после, дори когато направим някой интересен зародиш, не винаги можем да го храним. Особено безгръбначните — някои от тях просто не ядат онова, което се опитваме да им дадем. И умират. — Тя се усмихна. — С бебетата е много по-лесно.

„Сигурно е така“ — помисли си Виктор, тъй като истински човешки ембриони никога не се появяваха в лабораторията на Нрина като родени бебета. Бременността и раждането не бяха нейни проблеми. Онова, което тя изработваше, беше чиста малка пластмасова кутия, топлонепроницаема, така че за около четиридесет и осем часа не се нуждаеше нито от загряване, нито от охлаждане — и съдържаше оплодена яйцеклетка и достатъчно хранителна течност да я поддържа, докато гордите родители я поставят в собствен инкубатор.

— Не искаш ли да видиш някога истински бебета? — попита я любопитно Виктор.

— За какво? — отвърна Нрина изненадано. — Бебетата са много нечисти същества, Вик. О, обичам да чуя какво се е получило и винаги се радвам да ми дадат снимки… всеки художник обича да види сътвореното от него. Но онези, които някога съм искала да бъдат около мен повече от един ден, са моите собствени деца. — Тя отново се изненада от израза му. — Не знаеше ли? Имам две. Едното беше просто заради баща ѝ, затова не я задържах много дълго. Той искаше да има нещо, което да му напомня за мен, нали разбираш. Казва се Оклейн и, чакай да помисля, вече трябва да е на четиринадесет или петнадесет години. Сега е на луната Йосиф, но понякога идва да ме види. Много красиво момиче. И е много умна. Мисля, че прилича на мен.

— Не знаех — призна Виктор, бързо променяйки представата си за Нрина. Беше мислил за нея много неща, но никога не и като за майка — не дори като за една от онези съвременни абстрактни майки, които избираха чертите на потомството си и никога не минаваха през грубата грижа на бременността. После си спомни думите ѝ.

— Каза, че имаш две деца. Какво е другото?

Тя се засмя.

— Другото го познаваш много добре. Кой мислиш е Декадак?

Следващия път, когато видя Декадак, Виктор го разгледа с интерес. Декадак, реши най-напред Виктор, повече или по-малко приличаше на Нрина — а после му мина през ума, че в неговите очи всички тези хора си приличаха така, както западняците изглеждаха еднакви за повечето китайци. Декадак обаче не изглеждаше достатъчно млад, за да е дете на Нрина.

На това също имаше отговор: Виктор разбра, че изобщо няма представа за възрастта на Нрина. Можеше да е млада, добре изглеждаща четиридесетгодишна жена — нюманхоумски години, разбира се. Можеше също да е добре запазена сто или повече годишна. Още повече че никой от тези хора не изглеждаше стар.

В леглото тя определено нямаше възраст.

Виктор изпитваше голямо удоволствие от тази част на тяхната връзка. И все пак от време на време изпитваше някакво подсъзнателно негодувание, че главната причина за неговия живот е да създава сексуална наслада на жена, която почти не познава. Имаше дори моменти, когато си спомняше, че някога бе имал жена. Тогава го обземаше някаква потиснатост, която беше като задушаващо изтегляне на всичкия въздух, като пълно изчезване на цялата светлина.