Фредерик Пол - Планетата в края на времето

— А машините изследвани ли са научно?

Тя се намръщи.

— Не знам какво разбираш под „научно“. Някои хора се интересуваха от тях, да. Дори донесоха някои неща за проучване… Пели веднъж ми показа парче метал…

Виктор пое дълбоко дъх.

— Мога ли да видя тези неща? В музей ли са?

Нрина само се изсмя, когато той се опита от избледнелите си спомени за Музея за изобразително изкуство в Лос Анжелис и Ла Бреа 50 50 Открити битумни шахти в Лос Анжелис, където са намерени много вкаменелости от праисторически животни. — Б.пр. да ѝ обясни какво значи музей.

— Да съхраняват тези мръсни вехтории? Но защо? Никой не трябва да пази боклуци. Ще се задушим от собствените си непотребни вещи! Е, сигурна съм, че навремето са ги изследвали. Не се съмнявам, че някъде има доклади от анализи и вероятно снимки… можеш да използваш пулта, за да видиш как изглеждат, а и мисля, че някои като Пели от любопитство може би пазят малки късчета от тях. Но ние определено нямаме място, където да съхраняваме такива неща, а освен това…

Тя неочаквано го погледна строго, като че ли едновременно изплашена и ядосана.

— Освен това — продължи тя — тези ужасни метални неща са опасни . Затова вече никой не каца на Небо. Там са загинали хора!

След това отиде с неохота до пулта и му показа какво се беше случило преди повече от едно столетие.

Един кораб каца на Небо. От него излизат хора, гротескни в метализираните си костюми за защита от топлината и шлемовете, които им осигуряват въздух за дишане; те приближават до една бледовиолетова пирамида, полузарита в преместващите се пясъци. Опитват се да влязат в…

И пирамидата експлодира.

От нея не остава изобщо нищо — тя просто се изпарява. Не остава нищо и от хората. Само няколко парчета от съседни обекти хвръкват във въздуха и се разпиляват по пясъците…

Когато вдигна глава, Виктор видя, че Нрина е отместила очи от екрана.

— Изключи го — каза тя. — Онези хора са били убити .

Той се подчини.

— Така е по-добре — каза тя тихо и се облегна на рамото му.

Той не се възпротиви. Нито я поощри.

— Добре, видях какво е станало, но това не ми говори нищо. Какви са онези машини?

— Никой не знае — отговори тя. — И това не е интересно.

— За мен е интересно! Искам да знам за какво са били там… кой ги е построил… как са работели. Какъв е целият онзи боклук също е много интересно, разбира се, но ще мога ли някога да разбера „защо“?

— Защо какво, Виктор? — попита любезно тя, галейки наболата брада по бузата му. — Не искаш ли да си пуснеш брада? Повечето мъже го правят, ако могат.

— Не, не искам да си пусна брада. И моля, не измествай въпроса. Искам да кажа, че искам да знам защо са се случили тези неща… теоретическо обяснение за нещата, които се виждат.

— Не мисля, че тези думи означават нещо — каза тя и си намръщи. — Естествено аз разбирам думата „теория“. Това е основата на генетиката, правилата, които ни казват какво да очакваме, когато например свалим определен нуклеотид 51 51 Нуклеотиди — сложни органични съединения, широко разпространени в клетките на организмите в свободно състояние или в състава на нуклеиновите киселини, на някои ферменти и витамини. — Б.пр. от гена и го заменим с друг.

— Да, точно така! Точно това имах предвид. Онова, което търся, е от теорията на астрономията.

Нрина поклати глава.

— Никога не съм чувала за теория на астрономията, Виктор.

Когато Виктор се върна от поредното си скитане, Нрина го чакаше.

— Искам да ти покажа нещо — каза тя загадъчно. — Ела в стаята ми.

И наистина го изненада. Отвори една секция в стената. В нея имаше нещо приличащо на малка клетка, в която нещо мърдаше. Нрина бръкна в клетката и го извади беше мъничко и меко.

— Кажи ми — попита тя Виктор. — Виждал ли си някога такова нещо?

— Разбира се, че съм виждал! — Той взе от нея косматото малко животинче. — Това е котенце!

— Точно така — потвърди тя доволно, докато го гледаше как го гали. — Обича да го галят, нали?

— Повечето котки обичат. Откъде го взе? Мислех, че са изчезнали.

— Разбира се, че бяха изчезнали — отвърна Нрина доволно, сякаш оценявайки постижението си. — Аз го направих. Пели ми донесе образци на замразена котешка сперма. — Тя погали котето с пръст. Виктор не можа да чуе нищо, но усети под дланта си тихото слабо мъркане. — Винаги е трудно — каза тя, — когато нямаш женски генетичен материал за някой нов вид. О, достатъчно лесно е да се направи изкуствено яйце, но когато животното е нещо, което никога не си виждал, се чудиш дали си го направил точно както трябва.