Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Не бяха останали никакви следи, по които да намери доковете за корабите, плуващи по океана. Вярно, по хълмовете, където мислеше, че може да се е намирал Хоумпорт — опитваше се да превърне координатната система на пулта в познатите му навигационнии стойности, — имаше групи здания. Но той не можеше да каже дали са от стария град.

Този път определено чу звук и можеше да каже, че идва от кухнята.

— Кой е? — извика Виктор. Чу вратата на фризера да се затваря, но не последва никакъв отговор. Озадачен, Виктор отиде до килера с храна.

Някой излизаше през другата врата — бързо, сякаш не иска да го видят. Виктор стоеше и мигаше. Фруктиерите бяха пълни с пресни плодове. Купът използвани чинии беше изчезнал.

„Така значи се върши домакинската работа тук — помисли си той смаяно. — Но колко странно, че се върши от някой толкова тантурест и с кожено палто!“

Нрина се върна след половин час и той я посрещна е въпрос.

— Да, разбира се — каза тя изненадана, че я пита. — Естествено, че трябва да има някой, който да върши тази работа. Кой иначе ще я върши? Видял си гили 47 47 Прислужник на шотландски вожд. — Б.пр. .

— Гили? — повтори Виктор и примигна, като свърза звука на думата с онова, което беше зърнал. — Да не искаш да кажеш горили ?

— Наричат се „гили“, Виктор — каза Нрина. — Не знам какво е „горила“. Те са свързани с хората, но не са много интелигентни — обикновено. Разбира се, ние ги модифицирахме, за да бъдат малко по-умни… и по-малко агресивни и силни. Въпреки това не могат да говорят.

— Вие сте ги модифицирали? — повтори той.

— От генетичен материал, които намерихме във фризерите, да. Защо не? Да не мислиш, че правя само човешки същества?

— Не знам какво правиш — отвърна той огорчено. Сигурно дори Нрина усети това, защото за момент го погледна сериозно. После се засмя.

— Е, защо да не ти покажа? Искаш ли да видиш как работя?

Нрина оформяше едно същество. Виктор започна да разбира, че тази жена е важна личност, звезда, известна из цялата жизнена среда. Тя беше забележителна дори сред малкия брой високо уважавани хора, които проектираха жива архитектура. В техните лаборатории бяха създадени прислужниците гили. Също и животните за храна, и растенията; както и прекрасните и чудно миришещи цветя, които украсяваха пространствата, сред които живееха. Макар че основната им задача беше да правят бебета по поръчка, тя и нейният помощник Декадак можеха да правят почти всичко.

Декадак не беше доволен от това посещение. Настоя Виктор да облече мантия, а след това да сложи и шапка.

— Кой знае какви паразити може да има в тази отвратителна козина на главата му — каза Декадак. Той самият беше почти плешив.

— Е, може би същите като в моята коса — каза Нрина и се засмя. Декадак се изчерви.

Въпреки това Виктор сложи шапка.

Накрая Декадак прецени, че Виктор отговаря на санитарните изисквания, обърна се и започна работа. Посредством клавиатурата на пулта представи голяма картина на стенния екран. Беше триизмерно изображение на млада жена. Приличаше на Нрина, но беше брюнетка, докато Нрина беше блондинка и очите ѝ бяха разположени по-близко.

— Коя е тази? — попита Виктор.

— Не трябва да говориш, докато работим — смъмри го Декадак. — Една жена. Още не е родена. Родителите ѝ искат да изглежда така и такава ще я направим. Не задавай повече въпроси, докато не свършим.

Виктор разглеждаше образа на детето, което не само че не беше още родено, но дори не беше заченато, докато Нрина и Декадак подбираха ДНК-структурите, които да дадат желаната височина и цвят на очите, форма на пръстите и извивка на стъпалото. Тази част от процеса не му беше интересна просто защото той не можеше да следи какво става. Под холографския образ имаше дисплей с променящи се символи и числа — спецификации, предположи Виктор, макар че не можеше да ги разчете. Несъмнено те работеха не само върху външния вид, но и върху нервните структури и характера — е, нали тези хора бяха решили какви качества да има тяхното дете.

Но каквото и да беше желанието им, Нрина можеше да го осъществи. За нея не беше проблем да подготви генетично копие, което да отговаря на поръчката, а останалото беше въпрос на рязане, заглаждане и съгласуване.

Нещата, които правеха, не бяха просто въпрос на външен вид. Дори не бяха главно външен вид. Най-важното, което те създаваха в новото бебе, беше здравето.

Имаше различни видове наследствени черти, които трябваше да бъдат премахнати или просто променени. Ефектът беше невероятен. Момчетата, които излизаха от лабораторията на Нрина, никога нямаше да изгубят своята мъжественост или да развият доброкачествен простатит, наричан „болест на старите мъже“. Момичетата, колкото и дълго да живееха, никога няма да получат „изкривяване на гръбначния стълб“ или остеопороза. Лошите гени се коригираха.