Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Не беше по-лошо, отколкото очакваше. Декадак не беше дружелюбен. Първата им среща беше когато Декадак татуира предупреждение за фертилност на челото на Виктор; е, това беше болезнено и вероятно нищо не можеше да се направи. Но и след това, когато вземаха проби за ДНК от замразените заедно с отстранения Манет, Декадак демонстрираше презрение към човека от старата Земя.

— Ох! — изохка Виктор, когато Декадак издърпа превръзката от крака му. (Това може би не беше нарочно. Но пък Нрина беше свалила превръзката съвсем безболезнено.) После, когато вонята от раната достигна до ноздрите му, Декадак изръмжа и демонстративно включи стайния вентилатор на по-високи обороти. (Е, наистина вонеше. Но чак пък толкова? В края на краищата Нрина, изглежда, не намираше миризмата за непоносима.)

По време на двеминутния преглед Декадак му причини болка осем пъти (Виктор ги броеше). Дори използваният от него почистващ спрей за покриване на новата розова плът щипеше (за разлика от използвания от Нрина). Когато всичко свърши и кракът беше отново бинтован, Декадак каза:

— Заздравява. Хайде, махай се.

Виктор излезе. Кракът почти не го болеше. Докато вървеше по коридора, се мъчеше да си обясни враждебността на Декадак. Ви могло, разбира се, просто да си е такъв. Декадак може би си имаше свои собствени интереси и считаше този силен, оцелял от праисторическата ера Виктор Сорикейн за неудобен.

Но имаше и друга възможност, която Виктор смяташе за вероятна. Дали Декадак не беше не само помощник на Нрина, ами и неин любовник? По-вероятно бивш любовник — който ревнува. „Напълно възможно“ — мислеше Виктор. Това дори му достави известно чувство на задоволство, защото в генетическите предразсъдъци на Виктор имаше достатъчно груба праисторическа похотливост, за да се радва на победата над един мъж в борбата за жена.

Вървеше, без да обръща голямо внимание къде отива. От време на време минаваше покрай други хора. Някои беше срещал, дори беше говорил с тях; вече беше започнал да кима на някои от съседите на Нрина и след като беше свикнал с дългите им тънки фигури, бе започнал да различава индивидуалните особености.

Отначало всички му изглеждаха еднакви като членове на някой гладувал баскетболен отбор. После започна да ги различава. Някои бяха по-тъмни от другите. Цветът ни косата варираше от блед и фин, почти прозрачен, до груби, черни като въглен нишки вълнена прежда. Лицата и на мъжете, и на жените бяха окосмени, макар при жените да имаше само тесни бакенбарди. Малцина правеха впечатление на направо грозни: остри носове, изкривени като човки, или малки като копчета; твърде големи зъби — резците на една жена бяха пред долната устна. (Тя, изглежда, имаше по-голямо желание за приятелство от останалите Виктор обаче не я обнадежди.)

На Нюманхоум, най-малкото на изобилния, богат Нюманхоум от неговата младост, Виктор би се чудил защо тези хора не са използвали ортодонтия 46 46 Изучаване и изправяне на неправилното разположение на зъбите. — Б.пр. или пластична хирургия. Тук се чудеше още повече, защото тези черти на лицата бяха създадени нарочно . Някои родители се бяха обърнали към генни инженери като Нрина и бяха избрали тези полегати бради и увиснали уши за децата си.

Докато се разхождаше лениво и безцелно, Виктор видя жената с вампирските зъби да идва към него.

Беше по-висока дори от Нрина и — по същия безплътен начин като нея — почти толкова хубава. (Ако не се вземаха под внимание зъбите ѝ, разбира се.) Жената показа ясно, че странният мускулест примитив от фризаториума е по някакъв начин доста интересен — макар че гледаше със съжаление татуировката на челото му. Но Виктор само ѝ кимна. Не че неговата фертилност създаваше неудобства. Щом Нрина разполагаше с някакво противозачатъчно средство, тази жена вероятно също би могла да си го набави, но това беше друг проблем.

Мъжете държанки — Виктор беше почти сигурен в това — трябваше да са верни на издържащите ги жени.

Вече беше доста далеч от жилището на Нрина, в район, до който, доколкото си спомняше, беше стигал и преди. Коридорът пред него неочаквано се разшири до открито пространство и той видя малко езерце и около него лехи с растителност.

Фермата.

Нрина му беше казала, че в жизнената среда има ферма, но не я беше виждал. Беше наистина много приятно. Не приличаше на никоя от фермите в древния Нюманхоум, защото по някакъв странен начин всичко беше извито — дори езерцето, поради факта, че „небето“ беше почти на една ръка разстояние, беше и над главата му. Но имаше растения. Той позна някои от тях от личното шкафче на Нрина и беше щастлив, че можа да откъсне — домат? Във всеки случай нещо, което имаше вкуса на домат, макар че беше тъмновиолетово.