Фредерик Пол - Планетата в края на времето

Другите, които бяха съживени заедно с него, бяха заети, разбира се, със същите занимания. Само за високии Джерен беше трудно, колкото и за Виктор. Джерен не беше особено умен и при него това не се дължеше на увреждане при замразяването, както при Виктор — той просто си беше тъпичък. Дори с мъглата в мозъка си Виктор беше доста по-схватлив.

Същевременно именно Джерен стана приятел на Виктор. Малкият лукав Мескро, който се стараеше да се сприятели с Манет, нямаше време да отделя внимание на хора, които нямат власт, и беше привлякъл към себе си Корелто. Джерен беше този, който помагаше на Виктор, когато се затрудняваше, Джерен му носеше храна през онези първи дни, когато той беше слаб или твърде замаян, за да отиде да си вземе. Пак Джерен стоеше скромно до Виктор с обърнати настрана очи, докато Виктор изпълняваше задължението да мастурбира и му помагаше да се прибере до леглото, когато свърши. И разговаряше с него, когато Виктор имаше нужда да приказва, и мълчаливо го наблюдаваше, когато спеше.

Джерен беше голям мъж — по-висок от Виктор, много по-висок от повечето хора от ледената ера на Нюманхоум. Беше и як, широкоплещест — тромава мечка с плътен глас, но толкова тих, че почти не се чуваше. Той, изглежда, се стараеше да не пречи на никого. Когато говореше, извърташе очи, така че да не предизвиква другия.

У него имаше нещо, което караше Виктор да го съжалява — или да го презира. Защо един такъв човек толкова много се самоунижава? Само защото чувства някого малък и ако някой мисли себе си за малък, кой е онзи, който може да се похвали, че не е?

Виктор така и не успя да се примири с онова, което трябваше да върши, за да си изкарва прехраната, тъй като, докато го вършеше, с него почти винаги имаше някой. Обикновено това беше Манет. Той, изглежда, изпитваше удоволствие да унижава донорите на сперма и очевидно повече от всичко обичаше да унижава Виктор. Ако имаше нещо, което Виктор мразеше в секса, това беше да се опитва да го прави сутрин, а Манет беше непреклонен.

— Върши си работата — заповядваше той. — После ела да ядеш. След това отивай да учиш езика и не спори с мен! — Така минути след събуждане всеки ден Виктор стоеше в кабината за даване на сперма и се мъчеше да се настрои еротично.

Още по-нетъриимо ставаше, когато Нрина, жената която беше ръководила размразяването му, го придружаваше до кабината. Виктор не понасяше тя да стои зад него, още повече че поради някаква причина тя го наблюдаваше с интерес. Виктор я гледаше сконфузено. Онова, което можеше да види през прозрачната ѝ роба, разбуждаше нещо в него, но то не беше достатъчно. Той се обърна към Манет:

— Не искам тя да присъства. Тя ме… хм… пречи ми .

Манет се изсмя и преведе. Жената отвърна учтиво. Виктор мислеше, че почти разбра какво казва с хрипливия си сладък глас, но все пак беше радостен, когато Манет преведе.

Манет не изглеждаше радостен. Обърна се към Виктор начумерен, сякаш отговорът ѝ не му хареса.

— Тя каза, че обича да те наблюдава, така че продължавай.

— Не мога .

— Какво общо има нейното присъствие с това? Тя… почакай минутка. — Той изслуша, изчерви се и отново се обърна към Виктор. — Тя иска да знае дали наистина си роден на Земята.

— Разбира се, че съм роден там. Казах ти. — А след това се обърна към жената и каза несигурно на нейния език: — Вярно е, да.

— Продължавай с работата! — заповяда Манет и го погледна гневно. — Иначе се връщаш във фризера!

Но жената се смееше. После каза нещо на Манет и се обърна и излезе. Манет изглеждаше раздразнен.

— Свършвай и излизай — заповяда той. — Нрина каза да побързаш с изучаването на езика. Иска да говори с теб.

Езикът не беше толкова труден, колкото му се стори отначало. Беше минало много време, но в техния речник все още имаше английски думи или най-малкото следи от такива думи. Разликата беше далеч по-малка, отколкото между неговия собствен език от днешния ден — независимо какво ще приемете за днешен ден — и езика на Беовулф 45 45 Легендарен боец и герой от староанглиййската поема „Беовулф“. — Б.пр. . Гласните бяха променени. Понякога думите бяха изядени, понякога провлечени и имаше стотици напълно нови за заучаване думи, думи, които Виктор никога не беше чувал, защото нещата, за които се отнасяха, не бяха съществували. Но след няколко дни той можеше да разбира какво казва Нрина на Манет и не след много директно да разговаря с нея.

Обучаващите пултове бяха прекрасни учители и дори нещо повече. Пултът не беше просто машина за обучение. Той изпълняваше тази функция много добре, но той беше също и атлас, и енциклопедия, и търпелив репетитор, повтарящ многократно едно и също нещо, докато бавно възстановяващият се ум на Виктор не го запамети.